Разкази край камината - Счупено
Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсебваше цялото пространство около мен.
Единствено огънят все още не му позволяваше да ме обгърне, да ме потопи и разтвори в чернотата си.
Огънят...
Пламъците танцуваха вихрен танц в чашата с вино, но очите ми оставаха безизразни.
Тишината все по-плътно ме обгръщаше и със силните си ръце ме смазваше.
Чувствах се крехка, беззащитна и в същото време сякаш това не бях аз.
Гледах всичко това, но през чужди очи...
Погледът ми се прехвърляше от една на друга вещ, спираше за кратко на вазата с увяхналите от дълго време рози, на снимката на двама щастливо прегърнати и усмихнати влюбени, които ми изглеждаха далечни и непознати.
Да, знаех, че това съм аз, но това щастие изглеждаше толкова нереално на фона на тишината и тъмнината в стаята.
С бавно движение се надигнах от дивана и посегнах към чашата с вино, пръстите ми докоснаха кристала, но все още изтръпнали от студа, не успяха да я обхванат добре и тя с трясък се разби на пода.
Очите ми безизразно погледнаха чевената локва и разпилените кристални стъкълца, но тялото не реагира. Никакви чувства, никакви мисли сякаш всичко, което се случваше, беше някъде другаде.
Отпуснах умореното си тяло обратно на дивана и затворих клепачи.
Исках да задържа напиращите в очите сълзи, но не успях...
Оставих ги да се стичат по лицето...
Мъката ме задушаваше все повече, а съзнанието ми започна да крещи една дума: „Счупено, счупено, счупено...”
Тогава се сетих за един текст, който бях прочела наскоро и толкова силно ме докосна, че помнех всяка дума...
„Когато нещо се счупи, остават парчета."
Малки и големи, нужни и ненужни, с различни форми и в различни цветове.
Стоят на пода.
Можеш да прекараш минути, часове, дни, седмици и дори месеци, анализирайки ситуацията, опитвайки се да събереш парчетата отново заедно.
Обмисляйки в детайли какво е можело, трябвало, би могло да беше станало.
Или просто можеш да оставиш парчетата на пода и да осъзнаеш, че има причина, поради която са там.
Причина... може би е така...
© Мариана All rights reserved.
