2 min reading
Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсебваше цялото пространство около мен.
Единствено огънят все още не му позволяваше да ме обгърне, да ме потопи и разтвори в чернотата си.
Огънят...
Пламъците танцуваха вихрен танц в чашата с вино, но очите ми оставаха безизразни.
Тишината все по-плътно ме обгръщаше и със силните си ръце ме смазваше.
Чувствах се крехка, беззащитна и в същото време сякаш това не бях аз.
Гледах всичко това, но през чужди очи...
Погледът ми се прехвърляше от една на друга вещ, спираше за кратко на вазата с увяхналите от дълго време рози, на снимката на двама щастливо прегърнати и усмихнати влюбени, които ми изглеждаха далечни и непознати.
Да, знаех, че това съм аз, но това щастие изглеждаше толкова нереално на фон ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up