Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраскани листи, счупени моливи, изхабени гуми и онзи стар аромат на миналото, който не може да бъде проветрен или забравен. Който винаги мислено ни връща назад.
Усмихвам се при мисълта за първите ми творчески години. Докосвам се до бюрото- първите ми опити като писател стоят разпръснати. Можех да подреждам мисли за пърхането на пеперуди, за света... и после... пак да ги разхвърлям на всички посоки. Имах големи мечти, исках да бъда запомнена. Живеех с желанието да стана писателка, да бъда обичана и... го направих.
Бленуваната ми мечта, съкровените мисли, личните тайни и невъзможните ми желания ме тласнаха да търся "Голямото може би" както бе го нарекъл френският писател Франсоа Рабле. Макар и дете ...