Този път Хесер ни остави прави. Никакъв чай или други учтивости. Глухарьов застана с ръце зад гърба, като при строева подготовка. Военният си е военен. Аз, след почти 24 часа на крак, се бях подпряла с две ръце на облегалката на единия от столовете пред бюрото на шефа. Просто не бях в състояние да стоя изправена. Не и след всичко, което ми се изсипа на главата през последните няколко часа. Сега ни чакаше много дълго конско евангелие. Или по-лошо.
- Каква е тая помия дето сте я надробили?! – викна шефът и аз примижах.
Усещах струящата Сила, макар че той все още не я беше насочил към мен. Различен от неговия ранг не губи самообладание. Просто искаше да ни покаже, че много сме загазили. Глухарьов дори не трепна – явно беше по свикнал от мен на бесни шефове.
- Защо не знам нищо за хулиганстващ тъмен маг от Първо равнище? – попита ме Хесер и ме изгледа изпепеляващо.
- Това бяха детски глупости... – започнах аз, но Хесер ме прекъсна рязко:
- Пръстенът на Шааб детска глупост ли е? А жертвопри ...