7 min reading
РАЗМИНАВАНЕ
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учителската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провинциално градче, за еднообразието на дните и грижите вкъщи и в работата.
„Светът на художниците е съвсем различен от моя свят - чужд и непознат, объркващ. Липсват ми познанията за изкуството, за да мога да общувам пълноценно с колегите и учениците. Как трудно се контактува с хора, които живеят в свой вътрешен свят.”
В стаята влезе един от специалистите-учители и прекъсна мислите ù. Както обикновено, косата и брадата му не бяха сресани, беше небрежно облечен, на места дрехите му бяха изцапани с бои. В ръце държеше една ученическа рисунка и с такъв сияещ поглед я гледаше, че Ралица потрепери. Някаква дива сила на духа излъчваха очите му, такава каквато тя още не беше виждала. Нежност, сила, люб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up