Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимателно!"  едно презрително "МяяяяяяяяУ!" Обърна се на другата страна и откърти. Еххх, как искам да се похваля. Искате, не искате, ще ме изслушате:
 Вчера преди залез слънце почувствах, че ми предстои нещо специално. Отидох и с едно жалостиво "Бау!" (винаги ми е помагало да го накарам Оня да се размърда) си изпросих разходка. Много обичам да се разхождам с Оня. Той тича, аз си тичам, където си искам, маркирам си, дразня конкуренцията (абе каква конкуренция са ми те, аз - волен и свободен, а те на синджир). Та да разказвам де. Тичам си, радвам се на свободата и в един миг  я зърнах нея (е не беше Йоркширската принцеса) стройна и млада дама. Падна ми ченето от желание. Викам си сега ще почне да се прави на важна и  отиде ми разходката. Да ама не... явно беше привлечена от атлетичната ми походка и лъскаво кожухче. Въобще не се съпротивлява на ухажването ми. Близнах я по ушето, а тя цялата отдаденост. Ееех като се сетя и ми омеква характера. Ухаеше на отдаденост и явно е чакала мен. Знаех си, чувствах, че този ден ме чака нещо специално. Оня излезе тактичен, оттегли се настрана и ни остави на уединение. Там пък какво се случи няма да ви разкажа. Тайна е, специална тайна. Само дано Йоркширската принцеса не научи за този ми подвиг, че току-виж съм се сбогувал с титлата на принц. Ех, как, как искам всеки ден такива разходки. Както е тръгнало ще напиша цяла поредица от розови творби. Ми аз какво съм виновен, породист съм, волен и свободен. То май Оня малко ми завижда. Ееех, орисия ми е да сея радост! Хайде, Бау!