Разнежващ шоколад
Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от каишите на ума. Те искат само да чувстват и да вкусят, какво е да се изкъпят в разнежващата шоколадова бездна на погледа ти. Сигурно имаш вкус на черно препечено какао. Любимият ми вкус! Твърде тръпчив за всяко небце и твърде плътен за вкуса на повечето…Синьото в мен е втечнено до градуса на кипежа. По кожата ми се плъзгат ефирните нишки на мислите ти. Да! Нагъл си! И много повече. Искаш да водиш, да грабиш, да завладяваш, но…без да даваш. Само три часа от 24?! Твърде малко за страстна жена, като мен, но…достатъчни, за да преосмислиш света си из основи. Ами ако сам поискаш повече от една нощ? Повече от три часа?
Смееш се! Очите ти блестят, а в тях се оглежда усмихнатото ми лице. Кожата ми грее и сигурно ако я докоснеш по нея ще избият капчици роса. Продължаваш да плъзгаш погледа си по косата ми, да се впиваш в очите ми, да спираш дълго и упорито на устните ми, да галиш кожата по врата и надолу…Търсиш ключа. Да, наистина си властен и…свободен.
Любовта е странна птица – има криле, но, когато е новородена и пълна с живот сама се оковава в огнените езици на страстта. Не ме е страх от нея, защото аз съм цялата любов. Шоколадът в очите ти вече ври. Мислите ми настръхват окъпани от представата за вкуса му. Искаш ли да го подправим с малко чили? Само щипка, но…вкусът избухва и завладява помитайки представата ти за страстна нощ. А знаеш ли, че човек се пристрастява към силните вкусове? Те го завладяват и отнасят… Самотна или безмълвна вечер?! В гърдите ми клокочи надигащият се бързей на искрения ми кристален смях. Само торнадото в синевата на помътнелите ми от възбуда очи може да ти покаже, как ври леденият огън.
Вихърът е отвял всички наноси от мисли в главата ти и е оставил да гори огънят на страстта, издигащ се от същността ти! Не ти се вярва, нали? И защо да бъде вярно? Или защо да не е?
Ключът за трите осмици те чака там, където погледът ти се прокрадва, дращи и провокира. Да, точно там, където се стичат издайническите капки…Можеш ли да си го вземеш? Спри! Не бързай! Трябва да завладееш първо същността, за да обладаеш всичко останало, дори и да е само със стихийността на чувствата…
© И.К. All rights reserved.
. А иначе... Нека стане нещо хубаво и приятно за четене, уважаеми вдъхновяващи с творбите си хора!