Познавах един тип, който цяла седмица звънеше на вратата ми, предлагаше разни неща и само се наливаше с виното ми. Беше досаден тип и аз се опитвах да го разкарам, но той звънеше на вратата, раздразнен и жаден. Всеки път, когато излизах, подвикваше едно и също:
- Ей, драги, имам нещо точно като за теб.
А аз всеки път отговарях:
- Може би някой друг път, човече.
Но той нахълтваше вътре и не спираше да ми предлага разни неща, от които нямах нужда. И така, до един ден, когато аз просто му изкрещях:
- Добре, дявол да те вземе, колко струва ей онова?
Той се стъписа, опули очи и замлъкна. После предложи да пийнем по нещо и да сключим сделка. Беше март и ако познаваш пролетта тук, значи знаеш и колко горещо може да ти стане още, ако трябва да бъркаш в джоба си и да ръсиш мангизи. Слънцето е пощуряло, а ти си мислиш за мартенските обилни дъждове, боиш се покривът ти да не прокапе, а джобът ти чувствително да отънее. Никак не е приятно да губиш мангизи, но ти е дошло до гуша от навлека и искаш ...