На Маги
Така я наричат обитателите на Трептящата поляна, защото ушите ù са вечно щръкнали нагоре. Разперени са като крилата на врабче готово ей сегичка да хвръкне и трепкат във всички посоки на света. Всъщност, разперени и трепкащи са всичките ù сетива. От ноздрите ù, които все пърхат като пеперуда около нощна лампа, до очите ù – ококорени, сякаш някой току що я е информирал мимоходом, че субектът става субект само в модуса на събитийността.
Разперена е цяла Разпериушичка, разтворена към Поляната, гледа я и я слуша и я поглъща, но това не и стига. Иска да я разбере и да я подреди, за да намери своето мъничко разпериушичесто място в нея, точно нейното си местенце, откъдето ще вижда всички и където всички ще я виждат. Бои се Разпериушичка да не би да премине през поляната без да я разбере и без да бъде разбрана от нея. Затова и все мълчи от страх да не би като каже нещо, то да не се окаже Правилното нещо, което ще накара всички да я разберат Точно Такава, Каквато Е. И затова все се вслуш ...