Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли ги или ги няма, като че ли гледаш само бялото платно или лист. А не можеш да си откъснеш очите. Феерия от багри, една от друга по нежни, една от друга по причудливи. И само цветя. Рисува модел, оголената плът на русокоса жена. При нея на главата ù цъфва венец от синчец, в ръцете китка от цветя. И всичко потънало в омайваща мистичност. Голата плът се е превърнала в неземна хубост, моделът е приказна фея.
Беше от едно далечно градче до морето. В института влязла чак на третата година. И на приемните изпити си рисувала нейните съновидения. Оценявали ги с двойки. Имаше само майка. Баща ù беше останал в унгарскита пуста през април четирисет и пета. Тогава била само на две годинки. Не го помнеше. З ...