8 min reading
На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възраст с кисела физиономия и виснали на върха на носа му очила с телени рамки.
— Вие… за ремонта ли?
— Да, колежката ми ми предаде, че имате проблеми с един от компютрите.
— Да, нещо му стана вчера, заповядайте.
Мартин влезе. Мебелировката бе оскъдна, но стилна.
— В дъното но коридора, вратата вляво — добави мъжът и изчезна в противоположната посока.
Мартин почука на вратата и в отговор получи високо, но нежно изчуруликване:
— Влезте, моля!
Той натисна дръжката и влезе. Зад светлокафявото бюро в дъното до прозореца седеше млада жена с права тъмнокестенява коса и зеленикави очи, в които имаше нещо котешко. Лицето ѝ бе издължено, с приятни меки черти и леко чип нос. Едва ли бе на повече от тридес ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up