На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възраст с кисела физиономия и виснали на върха на носа му очила с телени рамки.
— Вие… за ремонта ли?
— Да, колежката ми ми предаде, че имате проблеми с един от компютрите.
— Да, нещо му стана вчера, заповядайте.
Мартин влезе. Мебелировката бе оскъдна, но стилна.
— В дъното но коридора, вратата вляво — добави мъжът и изчезна в противоположната посока.
Мартин почука на вратата и в отговор получи високо, но нежно изчуруликване:
— Влезте, моля!
Той натисна дръжката и влезе. Зад светлокафявото бюро в дъното до прозореца седеше млада жена с права тъмнокестенява коса и зеленикави очи, в които имаше нещо котешко. Лицето ѝ бе издължено, с приятни меки черти и леко чип нос. Едва ли бе на повече от тридес ...