По-скоро – „Бърза помощ“, или както днес я наричат модерному – „Спешна помощ“.
Чакам внуците в събота и се подготвям. Е, няма да правя цялото угошение – очите нещо, хм… Но торта – да. И тръгнах да взема туй-онуй. А навън – студ! Усетих го още като разхождах кучето, ама нали…
Абе, пуберите и пенсионерите все се правим на мъже.
Та тръгнах, но нещо взех да засичам, засичам, засичам… Извадих нитрокора, смукнах две хапченца. Купих си го от Търново в неделя, щото при нас се оказа, че пак било дефицит. А там . бол…
Та смукнах, усетих познатото действие – все едно пиян великан бие шамари.
И стигнах банката. Нали да взема нещичко, а без пари… Пазарната демокрация у нас е алъш-веришна, демек с повече пари…
Та взех да тегля, обаче… Очите тъмнеят, червенеят, главата се люшка, връща ме машината три пъти барем, познат ме поздрави, аз не мога да го различа… С две думи – озовах се в салона, до един стол. Улучих го, все пак, от втори опит. Дойде служителка – позна ме, оказа се наша ученичка. И викна ли ...