Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този един… Как да го потърси? Как да му каже? Минаха пет години от както си тръгна без да се обади…внезапно…без обяснение…без истината…
------------
Сабина завърши архитектура и получи предложение да работи в малък окръжен град. Не се поколеба. Трябваше да набере опит. Строителният комбинат беше известен и в него работеха хора с опит. Прикрепиха я в екип с един млад, но вече доказал своите възможности архитект. Беше сериозен, отдаден на професията си, умен и интелигентен мъж. Женен с малко дете. Сработеха се много добре. И двамата бяха работохолици и изпипваха всеки даден им проект до съвършенство. Понякога осъмваха за да предадат на време задълженията си.
- Знаеш ли Събина, с теб прекарвам повеч ...