Ревност
И така... денят беше 11.04.2008 година. Ден, в който най-големите ми страхове и опасения се сбъднаха. Съдбата ми поднесе новина, така отровна, че само като разбрах и смъртоносните и жили ме прободоха. "Той" трябваше да се срещне с „Нея" на 12.03.2008 година. Тази мисъл бавно и мъчително разкъсваше гръдта ми. В тази нощ аз дори бях готова да убия. Вените ми изпъкваха всеки миг, когато видех нейното лице, очите ми кръвясваха - превръщах се в истинско чудовище. Но не какво да е, а наистина реален звяр, мразещ „Нея". Звяр, за който няма граници и сили, които да го спрат. Страхувах се от самата себе си. Пред мен се рисуваха картини, но не с пастелни цветове, нито даже с темперни бои, а само и единствено с кръвта й. Фигури, изобразяващи разчлененото и тяло... но нека спра дотук. Тази моя мания или не знам, може би е болест, размъти съзнанието ми. Не можех да си представя как ще го загубя, заради тази... тази... блудница и не се извинявам за обидата, защото я описва най-добре... Как издържах се чудя, как успя тази злоба, която се таи у мен, да не ме погуби?! Запазих се жива, но не съжалявам за изпитаната болка, аз я мразя и ще продължава да е така... Обичам го и си признавам, ревнувам го и това е, ала не е ли това най-висшето доказателство, когато обичаш?... Ще оставя сами да прецените...
© Елизабет Борисова All rights reserved.
