Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещо арабско в чертите на лицето му. Но това, което ме привлече най-много в него, беше погледът му. Гледаше ме така, като че ли бях единствената жена на света. Досещах се, че може би гледа така всички жени, но въпреки това се чувствах специална.
Бях на двадесет години и вече бях имала интимна връзка с мъж. Продължи кратко. Не беше нещо особено, затова се разделихме. И оттогава нямах връзка с друг. Сега изпитвах силно желание да бъда с Максимилиан. Той изглежда усети това, защото започна да отговаря на авансите ми. Скрити погледи, дълги разговори в почивките, случайни докосвания, нежни усмивки. И това ако не беше намек. Тъкмо си мислех, че нещата се развиват благоприятно за мен, когато се появи ...