Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки и търговията някак се разхубавя, като забравена дама, излязла в центъра на събитията.
Младо семейство се приближи и той учтиво влезе след тях в магазина. Изчака ги да разгледат моделите по витрините и се загледа в ръцете на младата руса жена. Прекалено много пръстени от тежко злато. Тъжно. На младостта не й трябват бижута, помисли си той, една усмивка е диамант.
- Ще бъдем кръстници утре, търсим обеци и кръстче - поясни жената.
- За госпожица Ани - добави усмихнат мъжа.
- Стига с тия селски обръщения. Кажи го по Европейски, Анна.
Жената така наблегна на н-то, сякаш от това зависеше живота на половината свят.
- Ани, Анка или пък Ана, няма значение- възпротиви се мъжа. - Името трябва да е крас ...