Тълпата отминаваше малкото момиче, без да му обръща никакво внимание. Температурите бяха рекордно ниски и всеки се загръщаше колкото се може по-плътно в палтото, якето или мъхестия си кожух - лъжлива имитация на топла дреха, в която студът се пропиваше като ледена вода. Бързайки към жилищата, където ги чакаха приятно бумтящи печки и домашен уют, хората едва ли забелязваха мъничкия силует, който с мъка си проправяше път между тях, по чудо успявайки да устои на напора на свирепия вятър.
Една млада жена, подтичваща към къщи, след като току-що беше слязла от автобуса, с пълни пазарски чанти, за миг го видя - малко същество с бледо, но красиво детско лице и коси, разпилени от ледения вихър, облечено в тънко, смешно дълго за него балтонче, явно подарено от Армията на спасението. "Господи, сигурно е замръзнало. Тази дреха изобщо не му държи топло" - помисли си, но после шестгодишното хлапе отмина и постепенно се изгуби в мислите й - мимолетен проблясък на пронизващо нещастие в тази зимна вече ...