Dec 12, 2007, 10:40 AM

Роклено 

  Prose » Others
1021 0 4
 

Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.

Искаш ли да бъдем пустиня?

Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.

Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, с трънчета... Ще ми позволят ли да ги изсънувам?

Ще си говорим. С миглите. И ще ги превърнем във ресни. Ще се скрием в гардероба ми. Той има нужда от нова душа.

Знаеш ли колко е трудно да те мисля? Ще въплътя в теб и зимна градина, и слънчогледово-женска мечта.

Зова те. На зрънца. Пчелно прашен е ъгълът в стаята ми. Ще го преместя. Не му отива да е ъгъл. Ще го превърна в среда...

Ще се надипля. И ще се изгладя. Малко грим. За новата рокля. Ушита от мъжка ръка.

 

© Ралица Стоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??