Роклено
Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, с трънчета... Ще ми позволят ли да ги изсънувам?
Ще си говорим. С миглите. И ще ги превърнем във ресни. Ще се скрием в гардероба ми. Той има нужда от нова душа.
Знаеш ли колко е трудно да те мисля? Ще въплътя в теб и зимна градина, и слънчогледово-женска мечта.
Зова те. На зрънца. Пчелно прашен е ъгълът в стаята ми. Ще го преместя. Не му отива да е ъгъл. Ще го превърна в среда...
Ще се надипля. И ще се изгладя. Малко грим. За новата рокля. Ушита от мъжка ръка.
© Ралица Стоева All rights reserved.
