Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
12.12.2007 г., 10:40 ч.

Роклено 

  Проза » Други
1020 0 4
 

Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.

Искаш ли да бъдем пустиня?

Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.

Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, с трънчета... Ще ми позволят ли да ги изсънувам?

Ще си говорим. С миглите. И ще ги превърнем във ресни. Ще се скрием в гардероба ми. Той има нужда от нова душа.

Знаеш ли колко е трудно да те мисля? Ще въплътя в теб и зимна градина, и слънчогледово-женска мечта.

Зова те. На зрънца. Пчелно прашен е ъгълът в стаята ми. Ще го преместя. Не му отива да е ъгъл. Ще го превърна в среда...

Ще се надипля. И ще се изгладя. Малко грим. За новата рокля. Ушита от мъжка ръка.

 

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??