Тук е местото да отворим една голема скоба и да вмъкнем расказ у расказа, за да ви се изяснат нещата у максимална степен. Фамилията на Игнат Дравника е Пуйков. Сигур пак до ген опира, че некой от дедовците му е бил гламав като него, та са му викале пуйката, щото е имал акъл на пуйка. Та си спомням още като деца у селското училище, как Дръвнико се подписваше - Игнт Пўков, беше направил една нова буква - нещо средно между У и Й и беше много горд. Даже писмо писа до София с адрес „Братята Кирил и Методий" с предложение новата буква да се включи у азбуката. И най-ентересното, че получи отговор - от библьотеката „Кирил и Методий" с отказ, обаче с подарък членска карта за библьотеката. И Дръвнико зе да се надува като пўка, пардон като пуйка. Та и до ден днешен Игнат се подписва с измислената буква...

   Та у тоя момент там на границата видех на картата едно турско село срещу Звездец написано Топчўлар с тая буква "ў" и сичко ми се изясни. Дравнико у тоя момент служеше като топограф некъде у София. Некъв братчед на майка му го беше уредил на лека служба и нашио оцветеваше карти, ама явно е решил покрай оцветеването и България маненко да разшири, че беше преместил граничната бразда навътре у Турция... И таман се чудех как да обясним грешката на лейтенанчето, кога некой извика „Дуур!", демек „Стоой!" на турски. И у тоя момент целио звод се просна наземи, как им бех казал. Добре, че бехме у неква дупка, та се покрихме. Като видеха това турските аскери, без много да му мислат, ни подпукаха с пушкалата! И се почна една!... Лейтенанто извади патлако и крещи „Огън по враго, дето е влезнал у народната република! Смърт на НАТО!" Как да му обясним, че ние сме агресорот. Па и къв „огън" с алосни патрони?! Луда работа! Ем ме избива на смех, ем фарчат куршуми над каските! А бе направо почна Третата световна война! Прекръстих се язе и си викам „Божке, само да се измъкнеме от тая сетуация, на оня Дръвник врато ше му извием!" Па гледам лейтеначето се прицелва и гърми с пищова. Ама неговите патрони - бойни. Викам си ше утепа некой за едното чудо! И тогаз се сетих - имахме димки у бойната гутовнос. Казах на момчетата да ги извадат и да ги разметат полвината у сички страни. И като падна мъглата, викнах „Отстъпление!" и побегнахме обратно. А гламавио лейтенант не разбал още, че сме у турско, крещи „Стой, ше стрелям! Никво отстъпление, ако требе ше умрем, ама ше ги спрем!" Шибнах му един, зех му пищово, да не гръмне некой от наште и двамата с Тоше Шматката го награбихме и него го понесохме барабар с Лили... Ей, голем късмет сме имале, прибрахме се поживо-поздраво, като изметахме останалите димки по пътьо, а целата Трета армия вече беше дигната под тривога и беше на бойни позиции. Да, ама и турците не спеха, и они струпаха техния аскер на границата! А бе с една дума - международно положение! Тогава наште направиха спешно учение „Щит-82", та додоха и войските от Варшавския договор, и руснаците, и сички! И това, щото как се разбра после, се напил една  нощ Игнат Дръвнико и преместил границата на една карта, дето била пред печат!...

   Ама се размина войната... После мене ме разжалваха, че съм ударил лейтенанто и сега съм си прос редник от запасо. Дравнико го пратиха да дослужва у некво помошно стопанство, да гледа пуйки и това много му пасна на подписо, а лейтенанто... Лейтенанто вече е генерал у Щабо на Армията и като четем у весниците как расте, ништо чудно и Главнокомандваш да стане некой ден. И глейте кво нещо е живото - язе, дето с отстъплението спрех Третата Световна - разжалван, а лейтенанто, дето викаше „Смърт на НАТО!" - сега натовски генерал!