„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5

Разказ №5

Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов

„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“

Разказвачът

Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната причина за тази негова любов бе фактът, че свършваше рано - едва в един подир обед. Другото, не много по-маловажно обстоятелство в това отношение, бе отколешният му маниер да става рано и да го компенсира с щедро количество дрямка на работното място...

Едва навършил 62, той все така, както и преди 40 години, продължаваше да счита себе си за млад, което понякога значеше и да намира мнозина от доста по-младите от самия него за, както обичаше да ги мисли, преждевременно остарели за възрастта си. Бе рецепционист - и то само в този хотел - вече в продължение на 38 години и се бе „ошлайфал“ до степен, която - сигурен бе - би му позволила да продължи да работи тук още толкова, стига да доживееше до 100.

Случи се така, че на входа на рецепцията го чакаше млад мъж.

- Един от контактите в стаята ми не работи - започна без каквото и да било предисловие младежът. - Тук съм от вчера и се оказва, че преди настаняването ми контактите в стаята ми не са били проверени.

- Хм! - изгледа го Първов невинно и сякаш дори леко виновно. - Изчакайте тук, ще наредя да проверят. Само ми кажете номера на стаята си.

Младежът кимна, настани се на една пейка пред хотела и запали цигара, оповестявайки, че стаята му била №157.

„Въоръжен“ с тази ценна информация, Първов влезе в рецепцията, затвори вратата зад себе си, набра някакъв номер по интеркома и нареди:

- Кънчо, веднага да провериш контактите в 157. Поне един от тях не работи. Сетне, за да не те обадя на шефа, ела тука с петдесетачката. Ще компенсираме посетителя без много шум.

След като даде тези наставления, прекъсна връзката без да изчака реакцията на човека отсреща, излезе и начена сладкодумен разговор със сърдития клиент, чието лошо настроение при това постепенно се разсея. Щом измина половин час, рече с нещо, напомнящо леко неудобство:

- Със съжаление трябва да ви уведомя, че монтьорът още не е дошъл. Хайде да се качим да погледна аз.

Качиха се и - О, чудо! - оказа се, че всички контакти в стая №157 работят.

- Как така?! - недоумяваше младежът. - Та аз толкова пъти проверявах този - посочи един от контактите. - Кълна се, че не работеше!

- Може, може - сериозно кимна Първов. - Тогава може да не е работил, а сега просто... да се е оправил!

Няколко минути след това, щом остави учудения посетител в наетата от него стая, прибра в дебелия си портфейл дадената му от Кънчо петдесетачка.

Два часа по-късно тантуреста жена на средна възраст нервно почука на стъклото на рецепцията, при което Първов посегна, отвори го и се осведоми:

- С какво да помогна, г-жо?

- Млякото, което сервирате на закуска, е развалено! - възмутена му се тросна посетителката.

- Развалено?! - примигна недоверчиво Първов. - Тогава значи и другите са забелязали?

- Разбира се - кимна жената. - Скоро очаквайте да ви се оплачат мнозина.

- Моля ви, г-жо - сниши тон Първов, - да помолите да дойдат тука, в рецепцията, всички недоволни от тазсутрешното мляко. Изчакайте само няколко минутки и след това ще отидем да видим. Разбира се - предвари евентуалното й възражение, - че ако млякото наистина е развалено, всички вие, които сте опитали да го консумирате, ще бъдете щедро компенсирани!

Докато посетителката сбираше недоволните клиенти, за да ги отведе в рецепцията, Първов набра по интеркома някакъв номер и тихо, ала властно, се осведоми:

- Нинка, миличка, ти ли отговаряш за тазсутрешната закуска?

- В такъв случай - продължи, след като изслуша явно утвърдителния отговор - подмени млякото пррез следващия най-много четвърт час. Сетне те искам тука, в рецепцията, с две стотачки - посетителите трябва да бъдат компенсирани за сметка на виновника, нали? Ти свърши тая работа с млякото, донеси ми парите, пък аз ще гледам гафът ти да не стигне до ушите на шефа.

Разбира се, че когато подир двадесетина минути влезе в стола заедно с двадесет и двамата недоволни посетители, всичко с млякото се оказа наред. Част от тях понечиха да възразят срещу измамата, но в последна сметка се отказаха - та нали проблемът така или иначе бе решен!...

Щом се завърна в рецепцията, Първов напъха двете стотачки при петдесетачката в дебелия си портфейл, седна, прозина се и... задряма. Вече към обяд от дрямката му го изтръгна мощно хлопане по прозорчето до главата му. Сепвайки се, той незабавно го отвори и изслуша жалбата на младо семейство с две малки деца, че стаята им вече цели 3 дни не била почиствана.

- Ужас! - възкликна. - Кажете ми, моля, номера на стаята си. Трябват ми само няколко минутки да се позанимая с някои важни документи, нали разбирате. После ще отидем да видим кой не си е свършил работата и затова заслужава не само да бъде порицан, но и уволнен!

Поуспокоени, двамината посетители с децата си седнаха в лобито, уведомявайки го, че номерът на стаята им бил 423. Докато чакаха там, Първов се обади по интеркома на една от служителките. Щом отсреща вдигнаха, рязко констатира:

- Сийо, пак си си спестила работа! Боя се, че ми е все по-трудно да крия гафовете ти от шефа. До половин час да си почистила перфектно 423 и... сетне ми донеси една стотачка, за да компенсираме посетителите, пък аз ще се погрижа всичко да си остане скрито-покрито...

Когато след половин час посети стаята на младото семейство заедно с тях, тя, разбира се, се оказа перфектно почистена.

- Явно чистачката се е усетила, че прекалено дълго не е чистила стаята ни, уплашила се е и междувременно си е свършила работата - изкоментира жената.

- Не знам - невинно повдигна рамене Първов. - Установявам обаче, че в стаята ви всичко е наред, нали?

Пет минути по-късно добави стотачката към дебелата пачка банкноти в портфейла си, прозина се и дочака края на смяната си, придремвайки. Когато тя изтече, полека се затътри към изхода, кимайки приветливо на служители и посетители.

Щом напусна хотела, ускори ход, казвайки си:

„Е, днес урожаят не бе особено богат - само някакви си 350 евро, - но не всеки ден е Великден, нали?...“