„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -19

Разказ №19

Брак... със сметка!

„Бракът ПО сметка е твърде популярно начинание. Едва ли сте чували обаче за... брак СЪС сметка!...“

Разказвачът

През 2010 американката Ерика Ла Тур се омъжила за... Айфеловата кула, променяйки името си съответно на Ерика Ла Тур Айфел! Страдала от изключително рядкото заболяване „обектна сексуалност“, изразяващо се в изпитване на сексуално привличане и любов към неодушевени предмети - Бел. авт.

I.

- Явчо, майка, време за женене вече ти стана - напомни на Явор Гайдов родителката му Гуна в деня, когато навърши 20.

- Рано ми е още, майко - позасмя се той. - Засега никоя не ми е „грабнала“ сърцето, така че възнамерявам да поизчакам.

Мина се не мина време, подкачи го и брат му Пенчо - по-възрастен със 7 години и женен с 2 деца:

- Ей, брато, има ли вече някоя? Я кажи, па я доведи да се запознаем с нея.

- Няма как да я доведа, понеже никоя не ми е легнала на сърцето - пренебрежително махна с ръка Явор.

В общия хор се включиха и сестра му Севда, която, ако и все още дванадесетокласница, вече си имаше траен приятел и клонеше да свърже живота си с него, както и баща му, когото всички в квартала наричаха Бай Мишо.

- Ей, бате, не те ли е впечатлила някоя твоя състудентка? - любопитстваше Севда.

- Хайде, бре, Яворе! - подканяше го и баща му. - Кога ще доведеш булка?

Явор не се впечатляваше особено от тези подмятания - считаше, че са съвсем в реда на нещата, понеже повечето му връстници вече се бяха изпоженили. Затова, когато му ги отправяха, само благосклонно се усмихваше, уверявайки всичките си близки, повдигащи въпрос за семейното му положение, че на този етап си кара прекрасно и без половинка...

II.

Междувременно на 22 завърши университета със специалност „Психология“. Сетне записа докторантура, която защити на 25. През цялото това време роднините му трескаво очакваха най-после да доведе някое момиче, но той съвсем не проявяваше признаци, че скоро ще го стори. Вместо това работеше здраво. На 28 отвори собствен психоаналитичен кабинет и, както се случва с всички психоаналитици, там започнаха да го посещават странни хора.

- Да не би тая пуста психология да е размътила главата на нашия Явор, та затова да не ни води булка?! - притеснено сподели с жена си Бай Мишо една вечер, когато нежененият им син вече наближаваше 29.

- И на мен ми е притеснено - призна Гуна. - Една съседка - изгледа го сериозно, - Груда на Енчо, нали я знаеш?

- Да, знам я - кимна той.

- Та тя предлага на врачка да идем и да видим дали не му е направена някаква магия... против брак... - осведоми го и го загледа очаквателно.

- Това са глупости - изсмя се мъжът й, ала веднага след това физиономията му стана сериозна и той кимна:

- Естествено, че врачките няма да оправят нещата - заяви, - но пък не вреди да се попита, нали?...

Е, попитаха, пръснаха малко парици за разваляне на магия, теглиха една дълга на алчната врачка, понеже, разбира се, положителен резултат от врачуването й нямаше, па решиха да забравят тая дивотия.

III.

Щом навърши 30, натискът към Явор да се жени стана наистина свиреп.

- Явчо, стар ерген си вече, мама - думаше му притеснено Гуна. - Да ти няма нещо там, долу, та в това да е проблемът?

- Ай де бе, Яворе! - поглеждаше го някак обвинително баща му. - Как тъй на 30 стана, па си не намери дружка?! Кажи, ялов ли си, що ли?!

- Брато, ти май си подписал обет за безбрачие! - подбиваше го брат му Пенчо.

- Какво става, бе бате? - включваше се в общия хор и вече омъжената му сестра Севда. - Старец ще станеш и пак с жена няма да се свърнеш! Защо така? Има ли ти нещо?

IV.

Явор, разбира се, искаше да им угоди, но пусто, просто... не се влюбваше! Малко преди да навърши 31 обаче нещата рязко се промениха. Веднъж, по време на вечеря, съвсем неочаквано заяви пред всички, че... ще се жени! При това настана такава радост, че той съжали, че не е удовлетворил желанието им да се ожени далеч по-рано.

„Ееех, да го бях сторил още като студент - рече си, - нямаше толкова дълго да ми „пилят“ на главата!“

Междувременно бе намерил свидетели, уговаряйки се с тях следното:

- Каквото и да става по време на брачната церемония, ще потвърждавате желанието ми да се оженя, нали?

Бе сигурен, че без това ще изпълнят поръката му, ала все пак бе осребрил тази им готовност общо с няколкостотин евро.

V.

И ето, дългоочакваният ден на бракосъчетанието най-сетне настъпи. В гражданското се натълпиха роднините му, техните роднини, роднините на техните роднини и още поне двадесетина негови познати - всичко почти 100 души.

- А къде е булката, Явчо? - огледа се майка му.

- Да, сине? - хвърли поглед наоколо си и баща му.

- Ще дойде навреме, не се притеснявайте - увери ги Явор. - Няма начин да не дойде.

Появиха се обаче и човекът от общината, и свидетелите, а от булката - уви - ни вест, ни кост!

- Доколкото разбирам - обърна се към младоженеца общинският служител - чакаме само булката?...

- Не - усмихнато му отвърна Явор, вадейки от джоба си някаква разписка, - не я чакаме, понеже тя... отдавна е тук!

Всички се спогледаха крайно озадачени, а той продължи:

- С мен е вече по протежение на почти 13 години, от момента, когато навърших пълнолетие. Уверявам всинца ви - обърна се към присъстващите, - че нито за миг не сме се разделяли!

Сетне тържествено връчи разписката на човека от общината с думите:

- Това е документ, съдържащ номера на банковата ми сметка, впрочем... на моята любима. Женя се за нея.

В залата настъпи тишина, като да бе паднала бомба! Шумът, който последва, бе невъобразим! Въпреки протестите на мнозина от присъстващите, част от които напуснаха крайно възмутени, бракосъчетанието се състоя по всички правила на процедурата. Общинският служител венча Явор за банковата му сметка, свидетелите потвърдиха акта и - ето - огромното желание на Яворовите близки да е женен най-накрая се сбъдна! Странно обаче, ала... това ни най-малко не ги удовлетвори!