Apr 2, 2020, 11:06 AM  

Роза в цвят екрю

  Prose » Others
866 3 10
1 min reading
Роза в цвят екрю

 

                 Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.

                 Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо търсеща есенция, която неволно да те спре и отклони от пътя ти. Да забравиш кой си, но пък да откриеш, че съм носеща лелеяните от теб изящност и уханност на чувствата, както никоя друга.

                 Ако подходяща вода за мен можеш да намериш, но само през девет планини, та в десетата, ще ме поливаш ли всяка сутрин?

                 Ако трябва да върнеш залязлото вече слънце, защото с всеки нов лъч ставам все по-хубава, ако без да искам те наранявам понякога до кръв с бодлите си, ако само неприятности създавам. Ще мога ли да бъда твоята любима роза? Все пак... А до кога!?! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Музата ти е щастлива...
    И това си личи... 😋
  • Георги, никаква конкретика... 😀😀😀
    Мъжка му работа...
  • Хареса ми.
    Ама квой туй екрю, бе джанъм?
    Остава да споменеш пепел от роза, небесно лале, завоалирано жълтеникакво...
    Женски ми ти очи!
  • Деничка... 😀😀😀
    Опасна си...
    За цвета "Мерло" много си права...
    Но само по две чаши вечер... 😋
  • Светле. Много нежничко..
    Но не зная.. Все си те представям по-достоверна в цвят мерло 🎀

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...