> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бурята бреза и тя падна безжизнена на пода.
Станала на крака, цялата зала бурно аплодираше актрисата. Любимката на публиката днес беше пожънала поредния си успех.
Беше неделя. Любителската театрална трупа представяше класическа трагедия. Още в люлката тя беше предопределена за него. В онези времена това е било традиция. Сега тя беше на двадесет. Той също. Трябваше да изпълнят волята на родителите. Но тя обичаше друг и страдаше. Традицията, честта на фамилията изискваха да се подчини на съдбата си. На волята на бащата. На неписания закон на честта. Мисълта разбираше, но сърцето не искаше да се подчини. То принадлежеше на друг. Сълзи, страдания, драматични обрати на действието я бяха довели до фа ...