Руса, гола и беззащитна 6

10. Колко трупа може да покрие едно мълчание

В този град имаше нещо много сбъркано, а го осъзнаваше едва сега. Над 300 изчезнали окончателно човека, само за последните 50 години, а го разбираше едва днес, и то просто защото от 2 седмици търсеше в Общинската библиотека из различни източници и архиви, някои отговори...

А изкочиха много нови въпроси само...

Част от тях, несъмнено, бяха в колекцията на Демона от Мъгливата гора, както го бяха кръстили журналистите, но останалите...

А когато посегна по-надълбоко, просто в 1 момент почувсва ужас и спря.

Господи, та само преди 53 години цял клас (23 деца) бяха отишли на лагер в Мъгливата гора (отново там) и... още ги чакаха да се завърнат... А никога не бе чувал и намек за това, никога и никъде! За 18 години живот тук, дори и слух за нещо подобно не бе достигнало до ушите му!

А проучванията му из старите досиета направо го отвратиха - толкова некомпетентност, мързел и бягане от отговорност не бе и сънувал, че съществуват.

И тогава се сети за човека от своя екип, и пропуска му с отпечатъците - всъщност, най-фрапиращият случай разкрит от проверяващите. Но това не бе изолиран инцидент, а модел на поведение и то, както забеляза, наличен при всички местни ченгета, с които работеше.

Но нещо бе станало и с него, чак сега го видя - за последните 18 години статистиката бе регистрирала над 60 човека, пропаднали сякаш в нищото. И той не бе забелязал това.

Хората просто изчезваха, някои някъде записваше, че ги няма и животът си продължаваше. Дори и улиците не протестираха...

Та само сред жриците на любовта ги нямаше 16 от труженичките - би трябвало поне от там да се получи сигнал... Все пак точно те бяха сред любимите жертви на ловците на хора...

Тишината го плашеше.

А това, че чак сега осъзнаваше това, го ужасяваше. 

В изчезванията имаше скрити модели, които за момента едва усещаше, но знаеше, че са там. Както Мъгливата гора бе епицентър на над 80 от случайте, така и поне още 4 места, вярно, не чак в такъв мащаб, бяха като черни дупки за души в този град и неговите околности...

Включително и зоната на момичетата, където, освен тях, бяха регистрирани още 3 такива случая, само в периода откакто реши, че този град му харесва, плюс още 29 случая за останалото време, за което бе събрал информация. 

С мъка се отказа от тази посока на мислите си и отново се концентрира над ситуацията със Змията.

Това, че последното й убийство, на стария звяр, не се вписваше никак с останалите, за него бе неоспорим факт!

Да, отново бе одрала поредното лице, но вместо да превърне тялото в невъзможен за описание дори, кошмар, ефектът бе съвсем противоположен. Всъщност, ако не бе кървавият череп и това, което бе в ръцете му, фигурата на мъртвият наподобяваше най-вече седнал на своя трон стар крал. 

И дали тук не бе по-близо до истината, отколкото смяташе?...

Нищо не показваше в стойката му тази омраза към мъжете и презрението й към тях, които бяха водещи при другите трупове . Все пак едно е да изхождаш, сякаш си, своето лице, или да го държиш в плик за боклук, съвсем друго е да го държиш, като карта за съкровище (тази мисъл реши, че трябва да си я запише в тефтера. Не като вестник, това беше стереотипно мислене. Точно, като карта трябваше да го разглежда, с тази подробност, че не към богатство водеше тя, а към куп от кошмари... но в някои очи всъщност първото сигурно бе по-вярното)

Усещаше, че в този момент е на прага на така чакания пробив по случая - липсваше му, вече го знаеше, само последния детайл за да сглоби картината...

И също така знаеше, че там, някъде в подсъзнанието му, плуваше това, което, когато реши да изплува, щеше...

08.04.2025.

Руса, гола и беззащитна 11

11. Капанът за трупове - в очакване на един бъдещ такъв

В този миг вратата на кабинета се отвори и като вихър от деловитост и сексапил, с бърза крачка нахлу Сюзън. В ръцете си държеше папка, но погледът й говореше, че тя е само за прикритие.

Без да поглежда назад и с присъщата си грация, Сюзън затвори вратата с крак, плесна документите на бюрото, после с 2 крачки мина зад него, целуна го по темето и промълви:

- Довечера, в 8, просто ела - след което се наведе още по-близко, и прошепна адреса на ухото му.

Само миг по-късно вече бе пред бюрото, с напълно деловит вид и единствено едно хитро пламъче в очите й му казваше, че случилото се преди малко не е била халюцинация. След секунда вече му бе обърнала гръб, но точно преди да излезе, обърна само лицето си към него, и той отлично видя, как езикът й издува отвътре бузата... а после вече я нямаше...

***

Оказа се толкова лесно, колкото смяташе и, че ще е. Детектив Шелдън щеше да участва тази вечер в най-дивия секс, който бе изживявал в живота си! Щеше да впрегне в това целия си арсенал от умения, съвместими с неговия тип мъже. А вече знаеше, какво най-обича - за съжаление, доста столандартно, като опции, но поне нямаше нужда да се преструвка, примерно, че от болката получава оргазми. Получаваше такива, само когато тя я причиняваше!

А накрая... тук вече почувства първата истинска възбуда в себе си...

***

Беше зашеметен, лудо възбуден и нямащ търпение да заповяда на времето да превърти своя брояч веднага... 

За негово съжаление то не беше под неговата юрисдикция.

А после, за прикритие, впи очите си в първата папка, сякаш можеше да чете в този момент...

Половин час по-късно все още стоеше в същата поза - челото му се бе набръчкало, а очите му търсеха нещо в недалечното минало, нещо много важно, за което знаеше само, че е свързано с къща, един прашен прозорец и... целувка...

- Майната му - гласът му проехтя, като изтрел в кабинета и успя да го извади от унеса - побързвам се явно - този път казаното бе почти шепнешком, а той се огледа смутено. Знаеше, че търсеното е нещо важно, но щеше и на него да му дойде моментът, а сега .. го чакаха други, по-важни неща, като едни горещи устни, придружени от вълшебно тяло и съчетани, за негов късмет, в една жена, която, усещаше го, бе луда по него.

Но и той по нея.

Призна си го най-накрая!

08.04.2025.