12.04.2025 г., 8:06

 Руса, гола и беззащитна 6

534 0 7

Произведение от няколко части към първа част

5 мин за четене

10. Колко трупа може да покрие едно мълчание

 

В този град имаше нещо много сбъркано, а го осъзнаваше едва сега. Над 300 изчезнали окончателно човека, само за последните 50 години, а го разбираше едва днес, и то просто защото от 2 седмици търсеше в Общинската библиотека из различни източници и архиви, някои отговори...

А изкочиха много нови въпроси само...

Част от тях, несъмнено, бяха в колекцията на Демона от Мъгливата гора, както го бяха кръстили журналистите, но останалите...

А когато посегна по-надълбоко, просто в 1 момент почувсва ужас и спря.

Господи, та само преди 53 години цял клас (23 деца) бяха отишли на лагер в Мъгливата гора (отново там) и... още ги чакаха да се завърнат... А никога не бе чувал и намек за това, никога и никъде! За 18 години живот тук, дори и слух за нещо подобно не бе достигнало до ушите му!

А проучванията му из старите досиета направо го отвратиха - толкова некомпетентност, мързел и бягане от отговорност не бе и сънувал, че съществуват.

И тогава се сети за човека от своя екип, и пропуска му с отпечатъците - всъщност, най-фрапиращият случай разкрит от проверяващите. Но това не бе изолиран инцидент, а модел на поведение и то, както забеляза, наличен при всички местни ченгета, с които работеше.

Но нещо бе станало и с него, чак сега го видя - за последните 18 години статистиката бе регистрирала над 60 човека, пропаднали сякаш в нищото. И той не бе забелязал това.

Хората просто изчезваха, някои някъде записваше, че ги няма и животът си продължаваше. Дори и улиците не протестираха...

Та само сред жриците на любовта ги нямаше 16 от труженичките - би трябвало поне от там да се получи сигнал... Все пак точно те бяха сред любимите жертви на ловците на хора...

Тишината го плашеше.

А това, че чак сега осъзнаваше това, го ужасяваше. 

В изчезванията имаше скрити модели, които за момента едва усещаше, но знаеше, че са там. Както Мъгливата гора бе епицентър на над 80 от случайте, така и поне още 4 места, вярно, не чак в такъв мащаб, бяха като черни дупки за души в този град и неговите околности...

Включително и зоната на момичетата, където, освен тях, бяха регистрирани още 3 такива случая, само в периода откакто реши, че този град му харесва, плюс още 29 случая за останалото време, за което бе събрал информация. 

С мъка се отказа от тази посока на мислите си и отново се концентрира над ситуацията със Змията.

Това, че последното й убийство, на стария звяр, не се вписваше никак с останалите, за него бе неоспорим факт!

Да, отново бе одрала поредното лице, но вместо да превърне тялото в невъзможен за описание дори, кошмар, ефектът бе съвсем противоположен. Всъщност, ако не бе кървавият череп и това, което бе в ръцете му, фигурата на мъртвият наподобяваше най-вече седнал на своя трон стар крал. 

И дали тук не бе по-близо до истината, отколкото смяташе?...

Нищо не показваше в стойката му тази омраза към мъжете и презрението й към тях, които бяха водещи при другите трупове . Все пак едно е да изхождаш, сякаш си, своето лице, или да го държиш в плик за боклук, съвсем друго е да го държиш, като карта за съкровище (тази мисъл реши, че трябва да си я запише в тефтера. Не като вестник, това беше стереотипно мислене. Точно, като карта трябваше да го разглежда, с тази подробност, че не към богатство водеше тя, а към куп от кошмари... но в някои очи всъщност първото сигурно бе по-вярното)

Усещаше, че в този момент е на прага на така чакания пробив по случая - липсваше му, вече го знаеше, само последния детайл за да сглоби картината...

И също така знаеше, че там, някъде в подсъзнанието му, плуваше това, което, когато реши да изплува, щеше...

 

08.04.2025.

 

Руса, гола и беззащитна 11

 

11. Капанът за трупове - в очакване на един бъдещ такъв

 

В този миг вратата на кабинета се отвори и като вихър от деловитост и сексапил, с бърза крачка нахлу Сюзън. В ръцете си държеше папка, но погледът й говореше, че тя е само за прикритие.

Без да поглежда назад и с присъщата си грация, Сюзън затвори вратата с крак, плесна документите на бюрото, после с 2 крачки мина зад него, целуна го по темето и промълви:

- Довечера, в 8, просто ела - след което се наведе още по-близко, и прошепна адреса на ухото му.

Само миг по-късно вече бе пред бюрото, с напълно деловит вид и единствено едно хитро пламъче в очите й му казваше, че случилото се преди малко не е била халюцинация. След секунда вече му бе обърнала гръб, но точно преди да излезе, обърна само лицето си към него, и той отлично видя, как езикът й издува отвътре бузата... а после вече я нямаше...

***

Оказа се толкова лесно, колкото смяташе и, че ще е. Детектив Шелдън щеше да участва тази вечер в най-дивия секс, който бе изживявал в живота си! Щеше да впрегне в това целия си арсенал от умения, съвместими с неговия тип мъже. А вече знаеше, какво най-обича - за съжаление, доста столандартно, като опции, но поне нямаше нужда да се преструвка, примерно, че от болката получава оргазми. Получаваше такива, само когато тя я причиняваше!

А накрая... тук вече почувства първата истинска възбуда в себе си...

***

Беше зашеметен, лудо възбуден и нямащ търпение да заповяда на времето да превърти своя брояч веднага... 

За негово съжаление то не беше под неговата юрисдикция.

А после, за прикритие, впи очите си в първата папка, сякаш можеше да чете в този момент...

Половин час по-късно все още стоеше в същата поза - челото му се бе набръчкало, а очите му търсеха нещо в недалечното минало, нещо много важно, за което знаеше само, че е свързано с къща, един прашен прозорец и... целувка...

- Майната му - гласът му проехтя, като изтрел в кабинета и успя да го извади от унеса - побързвам се явно - този път казаното бе почти шепнешком, а той се огледа смутено. Знаеше, че търсеното е нещо важно, но щеше и на него да му дойде моментът, а сега .. го чакаха други, по-важни неща, като едни горещи устни, придружени от вълшебно тяло и съчетани, за негов късмет, в една жена, която, усещаше го, бе луда по него.

Но и той по нея.

Призна си го най-накрая!

 

08.04.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С удоволствие мога да кажа, че вече 100% от историята е готова, Скити.
    Току що добавих последния елемент от пъзела й.
    Така, че... скоро предстой развръзката, с 2 думи.
    А щом частта ти се е сторила кратка, значи наистина я следиш с интерес, а иначе, да, по-къса е от другите качени до този момент.
    Благодаря ти искрено, че си тук 🌼🌹🌼
  • Много хубава част! Не съм любител на дългата проза, но сега ми се стори, че тази част е доста кратка Чакам развитието!
    Поздрав!
  • Благодаря, Миночка, Петре.
  • О, и тази част ми хареса. Наред с убийства, смрад и други смразяващи... дойде време и за ново усещане в героите - чувството любов
  • Да, това е то. Интересно и много добре написано. Прочетох с удоволствие, Георги!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...