Apr 22, 2020, 1:26 AM

 Руса, гола и беззащитна

1.4K 1 16

Multi-part work

4 min reading

 Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.



- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покритите и с кръв ръце нервно се тресяха. Явно само адреналина пречеше на това, да се срине напълно физически и психически...
- Какво е станало, госпожо? - тонът му имаше оттенък на загриженост и съчувствие​, а в същото време очите му скришом разучаваха мрачната гора от двете страни на планинския път.
- Той е там, там е - треперещата и червена ръка се хвана за неговата - Моля ви, господине, може би е още жив... Правихме любов, когато дървото падна върху него. Господи, Майкъл пое удара, а аз едва изпълзях изпод него, а клонът, клонът, изскочи през гърдите му и опря в моето гърло... О, Боже - и в този момент тя почти рухна върху него, но в същото време ръката и го теглеше към лявата страна на пътя.
 Той въздъхна и си помисли: "Много лош късмет си извадила, бейби... А знаеш ли, че нещастието никога не идва само..."
 Подобно на две сенки двамата сякаш се стопиха в мрака на гората, а той отново я огледа - Горката, колко беззащитна изглеждаше в русата си голота.. 
 Тогава тя с писък се откъсна от него, изтича около двадесетина метра и рухна пред нещо, което имаше вид на надгробна могила.
 Разбирайки, че това е епицентъра на събитията, мъжът с умерена крачка се насочи натам. Мина покрай голото и тяло, и любопитно клекна до сгромолясалото се дърво. Нещо белееше под него, но мигновено инстинкта му подсказа, че има нещо гнило...
 И в този момент осъзна, че същото се отнасяше и за голата, русокоса красавица. Просто липсваше дълбокият и вдъхновяващ аромат на кръв...
 Хищникът в него се задейства, но още преди ​бръснача да погали гърлото му, осъзна че вече е много късно...
 В миговете живот, които му оставяха, той наблюдаваше сякаш отстрани, как същото острие в странна пародия на игра, се разхождаше по скъпите му дрехи, оставяйки червени дири след себе си.
 Мисълта с която се сбогува с този свят бе пълна с ирония:
 " Познах за лошият късмет, но сбърках леко адреса..."
 Голата жена, в която вече нямаше и следа от беззащитност, продължи ритуала си, усъвършенстван от годините опит... Тази скулптура, над която в момента работеше, щеше да бъде поредната крачка към така желания от нея шедьовър...

       *****

 Телефонът до главата и звънеше с тревожен и дразнещ звук. Петнадесет минути след проведения разговор, вече се качваше на полицайката кола и отиваше към поредното местопрестъпление. Мълчанието на ченгето до нея само по себе си, казваше всичко...
 Когато два часа по-късно беше на мястото, ятото журналисти вече щракаше с камерите си, и задъхано искаше информация. Където има труп, винаги се появяваха и лешоядите...
 Очите и ги огледаха с ледени презрение, игнорира всичките въпроси и прескачайки лентата, се насочи към местопрестъплението.
 Мъртвият мъж представляваше нещо като снимка от ада - Корема зееше разпорен, а одраното лице, заемаше мястото, където доскоро бе туптяло неговото сърце...
- Гнусна работа - изплю се злобно един от специалистите по терен - Не ни стига, че вчера Брадвата е отвлякъл нова жертва, а и Змията да вземе да ни стовари това... Шибан късмет, имаме си двама серийни убийци, и то, мъж и жена... Дали не са и семейство, все пак?
 Тази версия отдавна се въртеше не само в полицейските глави, но и от всички жадни за кръв и сензации медии.
 Тя го погледна, сви раменете си, и влезе в ролята си на съдебен медик​. Работа, за която мнозина твърдяха, че не е за жени, но дори и те, когато се срещнеха с професионализма и, се съгласяваха, че всяко правило си има изключения.
 Няколко часа по-късно, приключвайки със задълженията си, тя си помисли има ли смисъл да присъства, при рутинното преглеждане на колата... Въздъхвайки, все пак прецени, че може би нямаше да е лошо да го направи.
 Стандартната процедура изведнъж обаче​ бе разрушена от изненадан вик, когато един от полицаите​ отвори заключения багажник...
 Минути след това, пишейки едва първата цигара за деня, тя тихо промълви:
- Е, ако са били семейство, явно са имали семеен скандал - в същото време пред очите и отново се появи образът на голото тяло от багажника, притиснало в ръцете си една оцъклена от изумление глава, както и брадвата, която акуратно лежеше до тях...
 Ръката и неволно се заигра с русата и коса. Точно в този миг съгледа червеното петно от боя, на лакътя. Неволна гримаса на неудоволствие премина през красивото и лице. 
 Започваше да става небрежна, а това което знаеше на сто процента бе, че точно отпускането и прекалената самоувереност, често бяха причините за залавянето​ на мнозина мислещи се за недосегаеми...
 А тя едва сега започваше - Имаше много да се усъвършенства, докато извае идеалната статуя...

    *****

Следва продължение...

02.06.2017.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Петя.
  • Позна, Ирина... Може би...
    Дано задържа и занапред интереса ти към историята, Ина.
    Благодаря за коментарите, момичета.
  • Не коментирам този жанр, защото не си падам по него, а и рядко намирам нещо написано по елегантен начин и да ми хареса. Разказът до тук ми хареса! Ще следя!
  • Ще има ли аутопсия🤔
  • Благодаря и на теб, Ангелче. И не се плаши толкова.
    То, русите, принципно са си опасни, тази само малко повечко от средностатистичните...

Дом на злото 🇧🇬

Дом на злото
1. Нещо дебне и чака
За кой ли път Сам Шелдън обикаляше безцелно Западния парк, гледаше паметника на Вашингтон и размишляваше над станалото. Понякога, само белезите от зъбите на Змията му напомняха, че всичко това не е илюзия, а нещо през което бе преминал... и по някакъв начин, оцелял. ...
502 4

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...