Тръгнаха си приятелите, напуснаха ни роднините, изчезна дори любовта и какво ни остана? Живота! И никак не е малко, смея да твърдя. Той ни грабва от първата секунда и ни води по пътя си, а понякога ние водим него по нашия. Но най-често се водим заедно ръка за ръка по общия ни път. Важното е, че сме заедно и никога не се изоставяме, докато не свърши пътеката и така е редно, такава е природата, така е при всеки човек и неговия спътник - живота. А кой знае, дали пък след края на пътеката не следва океан, небе или просто нова пътека? Няма значение, не и докато все още вървим по нашия път. А по пътя... само хубави неща, нали? Не съвсем, но всяко от тях си има значение, носи своя смисъл и осъзнаваме или не, то ни помага. Страданието често ни прави по-силни, по-смели, по-човечни. Не мъката ни изгражда като по-съзнателни същества, а изводите, които си правим след като сме преживели болката и съпътстващото я бедствие. И едва тогава виждаме своя спътник, плътен с цвят, форма, миризма и лице. Всеки вижда различни неща, защото всеки мечтае различно и има свой собствен индивидуален придружител, свой единствен и неповторим живот. За някои това е тяхната работа, техният най-голям успех, с който искрено се гордеят и в който продължават да вярват и да влагат усилия докато могат. Други придават смисъл на всичко и логично образът до тях често сменя вида си, но все пак се придържа към красотата и любовта в живота. Трети се ограничават с делничното и сивото, и забравят да поглеждат встрани по своята пътека. Не виждат разнообразието, изобилието и естествената хубост на своето съществуване, а не трябва да е така! Те не усещат аромата, а само смрадта, не забелязват усмивките, а само изморените и раздразнителни лица. На тяхната улица винаги вали дъжд вместо да грее слънце. А защо ли? Сами се чудят на лошия си късмет и за миг не се замислят, че те сами си го причиняват. Та нали ние избираме как ще изглежда нашият спътник, как ще се държи и какво ще ни предложи. А то ще е именно това, което искаме. Но първо наистина трябва да го поискаме! Както казваме „животът не е лек", а как иначе? Затрудняваме го толкова много с огромна доза обърканост, често примесена и с не малко капризност, а най-лошо е, когато той най-сетне ни покаже отклонението от пътеката, което ще ни отведе при нашата мечта, а ние просто откажем да го последваме. Глупаво, нали? Това е то - човекът, съвкупност от гениалност и глупост... но това е друга тема. А животът, от друга страна не е толкова сложен, колкото ние го правим. Той следва нашите мисли и желания, а ако те са неподредени, двусмислени и всъщност не толкова желани, защо обвиняваме него, че нещата не вървят на добре? Ние грешим, а не - животът! Нека спрем с егоизма и предразсъдъците и да поемем живота за ръка и с усмивка да продължим заедно с него по пътечката си! Уверявам ви скептици, че живота никога няма да ви изостави, докато не сбъднете своята мечта и докато не откриете смисъла на съществуването си. Той няма да ви предаде, няма да ви измами, няма да ви излъже. Никога. Той ще е най-добрият ви приятел и най-верният ви слуга, стига да осъзнаете, че понякога вие ще му служите, друг път той на вас, но никога няма да ви подведе. Той е този, който остава и в доброто, и злото, този, който ви пази нощем от страховете ви и ви кара да се усмихвате през деня на хубавите неща. Не е ли той най-доброто, което получаваме някога и то даром? Със сигурност!
Е, как мислите, не си ли заслужава да продължим напред, заради него и заради себе си? Аз поемам следващата крачка от пътя си заедно с моя вечен мечтател, чиято форма е приел моят живот. Мечтите са хубаво нещо, не ги изоставяйте, не ги убивайте, подарете им криле, за да ви понесат на тях! Лек полет на всички мечтатели и идеалисти!
© Илето All rights reserved.