liliqta (Илето)

Борбата с Вас и заради Вас 🇧🇬

Борбата с Вас и заради Вас
Ще говоря за реалността и мечтите ни, които грубо се сблъскват ден след ден и рушат детското в детето, ограбват красивото в света и прекършват слабите души. Защото борбата не е само сила на ръцете и на ума, не е сражение с противник, не е битка на честта. Тя е израстване, ...

liliqta

Prose

2009-05-08T06:28:17+03:00 868

Беше ми приятно... 🇧🇬

Спомен ще е днешното ти име,
Любов, уви, по прякор неназован.
Че тъгата никога не ще чета в очите,
а само сляпо щастие и несбъднат блян...

liliqta

Poetry » Love

2008-05-30T00:41:11+03:00 877 1

ръка за ръка 🇧🇬

Тръгнаха си приятелите, напуснаха ни роднините, изчезна дори любовта и какво ни остана? Живота! И никак не е малко, смея да твърдя. Той ни грабва от първата секунда и ни води по пътя си, а понякога ние водим него по нашия. Но най-често се водим заедно ръка за ръка по общия ни път. Важното е, че сме ...

liliqta

Prose » Others

2008-05-29T23:03:15+03:00 1.5K

Как се раждат и умират чувствата 🇧🇬

Как се раждат и умират чувствата
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си ч ...

liliqta

Prose » Short stories

2008-05-20T20:12:57+03:00 1.7K 1

Страх ли те е да сбъднеш мечтата си? 🇧🇬

Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...

liliqta

Prose » Short stories

2008-05-09T06:57:14+03:00 1.4K 2

Нашата болест 🇧🇬

Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...

liliqta

Prose » Novellas and novels

2008-05-08T23:24:50+03:00 1.3K 1

Роклята червена, а душата черна 🇧🇬

Роклята червена те чакаше,
копнееше за теб
и ти се усмихваше,
но ти не я забелязваше.
Подминаваше я всеки ден, ...

liliqta

Poetry » Love

2007-11-28T23:03:51+02:00 2K 2