С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо диви и потайни. Реакции незнайни, предизвикани от ранената ѝ глава- не знаеше какво да очаква от нея и самата тя....
Но... и утре е ден... за мен. Тя сега посреща нощта- ще я оставя сама, моята с друго ще изпълня. И денят тя ще посрещне, аз тогава ще дойда...“
***
Беше само на седем. Харесваше му да гледа как майка му меси хляб. Любим момент, защото бяха заедно. А тя пееше. Марилина пееше прекрасно. И ароматът, който се разнасяше в малката стая, сякаш се усилваше стократно с песента. Харесваше ѝ да се наслаждава на светлината от прозореца, която падаше върху лицето и ръцете ѝ. Когато го сложеше във фурната, тя тайничко отваряше дървеното чекмедже на масата до стола, вадеше едно поостаряло теф ...