С "Бейлиз" и с тенис...
С много усмивки за svetlanal (Светлана Лажова)!!!
Ало, Латинче, да знайш, мама, к'во научих!... Не, бе, не за баща ти... То за него освен диагнози, няма вече какво да науча... За мъжа ти... Кой мъж ли? Че как кой, Рангел... Другите и да ги вида, няма да ги позная... то и те нема да ме познаят. Не, че и толкова искаха да ме познават, де... Та, Марчето, като ходила на шопинг, го видяла, казва... Как кого, бе? Нали ти казах, мъжа ти... Как къде? На Витошка... Обикалял магазините... Ааааа, обикалял, викаш, щото е пеши патрул? Временно?... Да, ма той не обикалял отвън, а отвътре. Как къде, бе, сто пъти ли да ти повтарям, из магазините... Нема "Не може да бъде!"!... Да, бе, знам, че шоп и шопинг са две различни неща... ма информацията е достоверна... Какво значи достоверна ли? Ми купувал парфюм... ПАРФЮМ, бе, парфюм, не костюм... А и за какво му е на него костюм, нали му дават униформа?... Не ползва, викаш, парфюми. Ми как да ги ползва като купува женски?... От къде знам ли? От Марчето... Ами, видяла го. Разглеждала някакви солариумни продукти ииии... Не саламни, бе, солариумни... за солариум... от ония с UV-филтър... Знам, че знаеш какво е UV-филтър... И за какво се чудиш тогава?... Че ми била връстничка? И к'во от това? Че аз да не би да не ходя ? Аааа, ходя аз, ходя, да знайш как ми ходи бронзовият тен на косата! Че що да не ми ходи, нали съм руса?... Не знаеш, че съм руса ли? Ми като не се виждаме, как ше знаеш? Само по телефона си говорим.... Нямаш време ли? То и аз нямам. Дорде изгледам сериалите, после каланетика... Казах КА-ЛА-НЕ-ТИ-КА, не КЛЕТНИКА! Той, че баща ти е клетник, клетник е, даже целия роман "Клетниците" е, ама не за това ти се обаждам. За него друг път... После на козметика... Ми, как? Два пъти седмично. А на солариум - един... Баща ти ли? Какво баща ти?... Къде е? Ей го... с телевизора и Ливайн. Не е в Ливан, бе. В Ливан беше преди десет години... Гледа доктор ЛИ-ВАЙН. Бе, ти да не си оглушала от тия телефони?... Аааа, говориш и по другия, за това... Ми болят го краката... колената... кръста. Гледа доктор Ливайн и чете "Възраст"... Не е вързан, бе, казвам чете "Трета-та възраст"... вестника... А, то, той и с въже и без въже, все си е вързан... за дивана... дистанционното и космодиска... А аз какво правя ли? Разпускам... с "Бейлиз" и с тенис... Какви глупости говоря ли? Изобщо не говоря глупости! При такъв стрес?... А, бе, Латинче, мама, стрес, казах, СТРЕС! Не - СЕКС! То, при баща ти с тоя кръст... Бе, я земи остави другия телефон, че изобщо не слушаш какво ти разправям!... Говорела съм завалено ли?... Ми, това е от подаръка за рождения ден. Още не съм му свикнала... Какъв подарък ли? Оооо, не съм ли ти казала? "Холивудска усмивка"... Една торба пари изсипа баща ти, но вече съм и с нови зъби... Не чене, бе! Зъби, казах, ЗЪ-БИ!... Бели и подредени като мъниста... Че що не? Аз още съм млада, той баща ти е "взел - дал", аз имам още да вземам... Какво ти е казал Рангел? Че ми станало лошо ли?... Кога?... На рождения ден?... Ама вие съвсем сте оглушали! Аз едно време като ти виках да не ходиш толкоз по дискотеки, ти - "Не, та не! Всички ходят и аз ще ходя!" И женена не миряса, все около тон-колоните се въртеше... Аааа, въртяла си се на кòла, не на тон-колоните... Нема значение, нали пак се омъжи!... Та, викаш, Рангел така ти казал?... Хич не ми беше лошо даже тогава и му казах, че съм с Гошо, пък той да чуе "лошо"... Кой Гошо ли? Оня, младия пенсионер, военния... Че баща ти като го беше свила пак дископатията, аз да не си карам рождения ден ли? Аз имам един рожден ден в годината, той 200 дни има дископатия, останалите - с наколенките на доктор Ливайн... От къде пари за зъбите ли? Беше поспестил баща ти малко. От Ливан. За черни дни... Не, бе, неговите са черни, моите са бели, затова и толкова бели зъби си сложих... Да знаеш каква ми е сега усмивката!... Чакай сега, че казах усмивка и се сетих за какво ти се обаждам... Та Марчето видяла Рангел да купува парфюм, ма не бил сам... С кой ли? Не знам. Казва, че бил с една хубавица. Една такава червенокоса била. Издокарана и много усмихната. С ботушки на Гучи, чантата ú и тя... Аааа, разпознава ги Марчето, разпознава ги. От как се фанà с оня реститут от главната, много взе да ги разпознава... Бе, нема значение, че за нищо друго не става, нали Марчето покрай него изучи де що бутик има в София... Та оная била от горе до долу маркова. Приличала на фолкзвезда... А палтото ú... Едно такова... Аха, точно така! Че ти откъде знаеш?... Аааааа, ти си била! Че откога си с червена коса?... Браво, Латинче, браво мама! А палтото кога го купи?... А Рангел? Ааааа, от него е?!... Бил дежурен цяла месец на магистралата?!... Браво!... Само така! Влагай, мама, влагай! И пазарувай!... Шопинга лекувал стреса, казваш?!... Ей, каква си ми умница! На майка си си се метнала!... Казвах ти аз, че само за катаджия си родена, ама требваше два пъти да сбъркаш, че да го разбереш!... Добре, че те прибрал с патрулката ли? От къде?... От дискотеката?... Еййййй, имало полза и от дискотеките!...
Айде да приключваме сега, че съм обещала да си разходя усмивката с оня военния... Малко антистресова програма с "Бейлиз" и с тенис... че той, баща ти много ме стресира...
Чао, мамина, чао! И да държиш Рангел изкъсо!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
