(По действителен случай)
В прохладната понеделник-сутрин тръгваме със сина ми Майки, хванати за ръце, на път за село. Той бърборещ весело, развълнуван от предстоящите две седмици при баба заедно с братовчедка си Алекс. Аз - избухваща в кашлица при всеки опит да си поема малко повече въздух.
- Майки, миличък, да постегнем малко крачка! Ако изпуснем този автобус, ще изпуснем и маршрутката – подканвам го аз.
Това обаче сериозно го притесни.
- Виж, миличък, притеснението не е добър помощник. То може само да те обърка повече. Знаеш ли какво казва Библията за това? - питам и без да дочакам отговор, продължавам:
- Всяка наша грижа, проблем, всичко, което ни притеснява можем да предадем на нашия Господ – перефразирам аз 1-во Петрово 5:7, - понеже Той е добър и се грижи за нас.
Разсъждаваме двамата известно време върху този стих.
- И как мога да му дам притеснението си? – заинтересува се Майки.
- Ами, ще помолим Господа, Той с Неговата сила и власт да ни помогне в нашата ситуация, а после ще на ...