Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, свидно и тежко. Но...
В един момент, когато става време да се върнеш, поглеждаш към изминалото време тук и си мислиш „Какво точно искам аз?“ Аз лично осъзнах, че тук (колкото и да е тежко да го кажа) ми харесва повече. По-добри хора, по-добър живот. Виждаш, че с малко можеш да живееш нормално, не да се чудиш как да оцелееш. А страната ми... Продължавам да си я обичам и да ми е свидна, да ми липсва. Но държавата я ненавиждам. Тя принуди мен и другите млади и стари да заминат далеч от всичко познато и любимо... за да оцелеят. Не че искат, не че мечтаят за това. Просто това е правилното решение. А не искам да е така...
Не искам аз и другите като мен да трябва да имигрират, за да оцелеят. Да рабо ...