Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се научих да го приемем, без да изпадам в паника. И без да смятам, че съм луда.
Започна, когато майка почина. Докато седях онази нощ до нея заедно с две възрастни наши роднини, видях как се надигна, погледна ме, а очите ù се усмихваха. Жените не забелязаха нищо, а аз си помислих, че сънувам, но после започна да се случва все по-често, и с непознати.
От филмите с подобна тематика, както и от разказите за духове, съм останала с впечатлението, че така мъртвите се опитват да се свържат със света, който са напуснали, за да предадат някакво послание на близките си хора. Тези сякаш се озадачаваха не по-малко от мен, че ги виждам и че те ме виждат. Сякаш и аз, и те, в един момент попадахме на странно и ...