Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше в жълтата зона на очите си, стоеше неподвижно бездиханна върху окончанията на настръхналата си интуиция, укротяваше сърцето си и подкупваше стихиите да се притаят до тялото ѝ, с обещанието, че ще пируват с останките на новоизлюпената Опасност...
Само тихо!!!
Искаше да чуе убедителното ѝ раждане, истеричния първодиханен плач, пясъчната ярост, давеща гърлото ѝ и засукването на първите, най-първите капки шизоидна кърма.
Чакаше.
Все още чакаше, плувайки в хладната плазма на търпението си, когато сърцето ѝ изневери с един отчетлив камбанен удар. Ноздрите ѝ се опитаха да пропъдят далечен, едва доловим нюанс на меланхолична обреченост. Тръсна глава и погледна стихиите, почиващи лениво до нея. Всич ...