Преди много, много години ,в далечни времена  когато на Земята вярвали в  много Богове, в едно  малко царство живеели двама братя-овчари.Те се родили в  китно планинско село. Баща им и той бил овчар. Построил на края на селото висока триката къща, че да има място в нея за всички. Братята се казвали Крун и Тербел. Когато  порастнали и мъхът по лицата им потъмнял и започнал да се превръща в брада, момчетата взели бащината си гега и кучетата и повели овчите, и кози стада нагоре към къшлите под върховете на планината. Там високо под облаците, от сутрин до вечер двамата братя водели на паша стадата си по най-тучните и високи поляни и ги поили с най-студената и бистра вода от планинските извори. Денем и нощем когато си почивали момчетата свирели тъжно  с медните   кавали.

                         Една нощ , както се раздумвали край буйния огън и заравяли картофи в жарта, изведнъж от мрака изникнали две прекрасни девойки. Разпуснатите им коси стигали до земята. Лицата им били бели като прясно сирене, а устните им аленеели като зрели малини. Но най-красиви били очите им. Те сияели и който ги погледнел, забравял кой е и попадал изцяло във властта им.  Носели бели, почти прозрачни копринени ризи,а изящните им и стройни нозе били боси.

- Нека Боговете да ви благословят, добри овчари!Много ни се хапва от вашето вкусно мляко. Дойдохме да помолим , да ни дадете  малко от него.

                            Крун и Тербел били изумени.За първи път самодиви заставали пред тях. Много разкази  чували за самодиви, но не са ги   виждали до сега. Крун казал с треперещ глас:
- Заповядайте ! Седнете край огъня ни, хубави девойки! Ей сега ще изнеса две купи с мляко да си пийнете. Поостанете да споделите и вечерята ни.

                             Едната девойка казала:

- Ние не сме обикновени момичета, а сме самодиви. Но и нас ни е майка раждала.  И ние сме деца на Боговете, както и вие. Знаем, че сте чували какво ли не за нас, но повечето от нещата са измислица. Ако ни опознаете , ще разберете,че говорим истината.

                              Така започнало приятелството между Крун и Тербел, и двете сестри-самодиви. Едната се казвала Модра, а другата- Туза. Всяка вечер като приберяли животните двете момчета палили огън, за да си сготвят вечеря и сварявали издоеното млякото, за да го подсирят. Отсипвали две купи от него за новите си приятелки Модра и Туза. Когато момичетата пристигнели, наоколо ставало ясно като ден. Двете самодиви били мъдри,но и весели. Те с часове играели самодивски  хора, едва докосвайки земята , а край огъня разказвали нечувани истории  и пеели песни с омайни гласове. Скоро Крун и Тербел се влюбили в тях. Крун се влюбил в Модра, а Тербел-във Туза.

                                 Една нощ,  докато двете прекрасни създания  след буйните си хора се къпели  в  кристалночист вир, двамата влюбени овчаря  ги издебнали и откраднали самодивските им  ризи. Модра и Туза ги били изпрали и сложили да съхнат на лунна светлина. А когато самодиви останат без ризи, те губят самодивска сила и трябва да се подчинят на тоя, който им ги е отнел. До сутринта девойките търсили дрехите си. Молили се със сълзи на очи на Крун и Тербел да им ги върнат, но всичко било напразно. Двете момчета им признали любовта си.Те разкрили огромното си желание да ги направят свои невясти и отмяни на старата си майка.Тогава заговорила  Туза.Тя казала:

- Мили мой Тербеле и ти Круне, ние със Модра също много ви обичаме. Обикнахме ви още преди да сте ни видяли.  Не млякото, а любовта  ни доведе при вас. Но ние знаем, че   любов между човек и самодива е невъзможна. Самодива не умее да бъде стопанка на дом и деца да отглежда.Тя не е родена за това. Хората не ни разбират и затова не ни обичат. Пощадете ни,  дайте ни ризите, за да не съсипете и вашия,и нашия живот!

                                     Но нищо не било в състояние да разубеди влюбените братя.Те завели двете самодиви в родното си село и ги въвели в бащения си дом. Модра и Туза били много тъжни и през цялото време  ронили бисерни сълзи. Единствено Алгара, майката на Тербел и Крун ги пожалила, но и нея нямало кой да чуе. На сватбата на двамата братя  почти никой не дошъл.Цялото село  настръхнало срещу  нежеланите невясти  Хората вярвали, че Тербел и Крун са омагьосани от самодивите, а там където има магия има и нечистиви сили. Селяните се страхували и очаквали само неприятности.Двете момичета по цял ден  седяли у дома.Не говорели с никого и нищо не хапвали.Само в късните нощи когато  в къщата всички заспивали  дълбоко, двете сестри  напускали тихо прегръдката на мъжете си и поемали безшумно към планината. Там, в подножието й  ги очаквали майка им, сестрите  и дружките им .Те до трети петли оплаквали горчивата им съдба,но им вдъхвали вяра и надежда. Със всеки отминал ден Модра и Туза линеели все повече и повече.Станали толкова слаби,че изглеждали почти безплътни.Алгара –майката на Тербел и Крун чувала горчивия плач на момичетата ,виждала страданието им, сърцето й се косило от мъка и решила да  им помогне.Тя проследила синовете си, които всека седмица сменяли скривалището на самодивските ризи. Видяла къде са и изказала тайната на самодивите.Те още същата нощ ги намерили, облекли и добили пак самодивската си сила. Върнали се  в самодивското  царство и заживяли в него щастливо.

                                           Когато открили,че самодивските ризи ги няма и самодивите са си отишли завинаги, Тербел и Крун тръгнали да ги дирят.Те отишли на самодивското сборище през нощта и намерили  самодивите.Тогава паднали в краката им и  ридаейки, замолили  да отнемат живота им, защото не могат и не искат да живеят без своите любими Модра и Туза. Дълго плакали овчарите, плакали така,че чак камъните и скалите наоколо  се разплакали.Самодивите се трогнали от тая силна човешка любов и отвели двете момчета в самодивското царство. Голяма била радостта на Модра и Туза, че виждат отново любимите си. Те дълго целували и прегръщали двамата братя и се чудели къде да ги сложат от радост. Хубаво заживяли двете влюбени двойки отначало. Самодивското царство се намирало вдън горите, там където човешки крак не бил стъпвал. По цял ден самодивите беряли горски ягоди и малини,  вадели си от хралупите пити с див  мед, беряли дъхави цветя и си виели венци , къпели се в планински вирове и се надбягвали със сърните и елените. Сутрин пиели роса от тревите и слушали песента на птиците, а нощем се надигравали и надпявали.Отначало тоя волен живот много се харесал на Тербел и Крун. Но колкото повече време минавало, толкова повече двамата братя потъвали в тъга. Липсвали им стадата , доенето и стригането на овцете и козите, багненето и козенето им, подсирването и квасенето  на млякото.Липсвали им човешките хора и ръченици, вкусните гозби на  Алгара и топлите й завивки.Те не смеели да споделят това с жените си, но започнали да слабеят и да жълтеят. Накрая силите така ги напуснали, че  легнали на земята и повече не могли  да станат. Издъхнали и двамата в един ден.

                                                Голяма била покрусата на  сестрите-самодиви. Те не можели да  понесат истината, че са  виновници за смъртта на мъжете си. Съвестта не им давала мира. Малко след смъртта на мъжете си двете добили мъжки рожби. Те занесли дечицата си при майка Алгара да се грижи за тях. После решили да тръгнат на път към света на мъртвите и да намерят Тербел и Крун. Сбогували се и потеглили. Вървяли ден и нощ непрестанно. Краката им се подбили и разранили, но те не спирали. Питали и разпитвали как да намерят път към отвъдното. Никой нищо не можел да им каже. Много път изминали докато стигнали  планина, чиито върхове се криели високо  над  облаците.Видяли един старец-пустинник и го запитали:

- Дядо,кажи ни знаеш ли как да стигнем до другия свят,където живеят душите на мъртвите?

                          Старецът им отговорил:

- Виждате ли право пред себе си оня връх покрит със сняг и лед.Там три пъти в годината от небесата се спуска златна люлка.Тя само за миг докосва земята, а после се вдига отново. Който успее да се качи на нея, ще стигне до отвъдното.Утре люлката пак ще се спусне.Тя идва в незнаен час и затова вие трябва да сте там,на върха и да я очаквате. Когато дойде не се бавете. Мятайте се веднага, ако искате да успеете.

                             Самодивите послушали съвета на стария мъдрец.Дочакали златната люлка и тя ги отвела в духовния свят.Той бил толкова красив и изумителен,че ни с ръка можел да се опише,ни с уста да се изкаже.Просторът сияел и искрял  с многоцветна светлина, сякаш из въздуха се носели диаманти,сапфири,изумруди,рубини... Прелитали златни и сребърни птици със съвършени форми. Крилата на пърхащите пеперуди били воали обсипани с перли и брилянти.Водите и те променяли непрекъснато цветовете си, а в тях плували непознати по форма и украса  водни същества. Уханията на цветята,които по хубост нямали равни на себе си , предизвиквали райско блаженство. Имало и прекрасни дворци, пеещи фонтани и безкрайни градини и паркове. На всяко дърво зреели по няколко вида  по едрина и форма плодове ,чиито вкусове били достойни за боговете.Дълго вървяли и се наслаждавали на тоя свят двете самодиви.Най-после срещнали един дух,който бил облечен целия в бяло и имал златен ореол.Той бил много древен светец.Модра и Туза го попитали къде да намерят мъжете си,овчарите Тербел и Крун.Светецът им казал,че ги знае и че вече им е съобщено  за  идването на невестите им.

- В духовната сфера не е необходимо да ходите дълго пеша.Помислете си само къде искате да отидете и вече ще бъдете там.Вашите мъже тук са ангели и помагат  на всички изпаднали в беда и търсещи помощ  земни същества.Те са много святи ангели,но не са ви забравили и продължават да наблюдават живота ви и да ви се радват

                                         Изрекъл  това светецът и изчезнал.Модра и Туза си помислили колко хубаво би било да са при мъжете си и само след миг се появили при тях.Голяма била радостта от срещата.Те не можели да се нагалят и изприкажат.Колко време е минало в радостни  вълнения , никой не можел да каже.Но изведнъж зазвучали тръби,заехтяли камбани и се разнесли ангелски песнопения.Появил се самия Бог в абсолютната  си слава и  величиеТой се обърнал към момчетата и им казал:

- Деца мои,аз съм създателят,ценителят и подръжника на Вселенската  любов.Аз,самият съм тая любов.Тя е царицата в поредицата от човешки чувства,които изпитвате.Затова ще призная пламенната ви любов и ще допусна връщането ви на земята ,но  при едно условие. Само ако вашите невести се завърнат на земята и се научат да правят добрини на хората, без да се съобразяват с отношението им към самодивите.Нека им служат една цяла година и ако са се справили добре,  ще ви  върна на земята при тях.

                                             После  вихрушка се извила и понесла сестрите-самодиви към земята. Когато стъпили на нея видяли, че се намират в Самодивското царство. Разказали Модра и Туза на сестрите си за условието на Бог, сбогували се с тях още веднъж и потеглили към ниските части на планината, където живеели хората.Там си построили една колиба и заживяли в нея.Те напускали в тъмни зори дома си и беряли лековити билки. Сушали ги и ги раздавали на хората като ги учели как сами да се лекуват с тях. През годината едно кално свлачище погълнало цяло едно  село в планината.Самодивите спасили селяните до един, а после им помогнали да си построят нови къщи.Те показвали пътя на заблудени животни и човешки същества.Помагали на жените-родилки да изродят по-леко дечицата си.Улавяли в горите в близост до горските пътеки малки изворчета и ги превръщали в студени и пивки кайначета.Когато по празници хората се сбирали да се повеселят, да поиграят и попеят, те канели и новите си приятелки и благодетелки Модра и Туза. Годината минала неусетно бързо. Но от Тербел и Крун още нямало вести. Двете сестри вярвали на  Бог, но не знаели какво да си мислят. Въпреки това  продължавали да служат  предано на хората.

                                            Една вечер, след дълъг и уморителен ден, двете се завръщали в колибата си. Когато отворили вратата видяли,че Тербел и Крун са  вътре. Двете любящи и предани самодивски невести  паднали в обятията им.

                       Вече не било трудно на Модра и Туза да живеят при хората, защото  ги обичали от сърце. Те отново пристъпили прага в дома на мъжете си.Всички селяни се извървяли да ги благославят и да ги поздравяват за добре дошли.Тербел и Крун не можели да се нарадват на мъжките си рожби и  от тоя ден нататък всички заживяли щастливи и доволни.Двете семейства често посещавали самодивското сборище и се радвали на буйните и красиви самодивски хора.