Jun 6, 2025, 11:39 AM

 Самота 1

396 2 7

Multi-part work

  •   396 
    Prose » Short stories, Others
  •   301 
    Prose » Short stories, Others
  •   341 
    Prose » Short stories, Others
  •   346 
    Prose » Short stories, Others
  •   337 
    Prose » Short stories, Others
  •   336 
    Prose » Short stories, Others
  •   329 
    Prose » Short stories, Others
  •   402 
    Prose » Short stories, Others
  •   313 
    Prose » Short stories, Others
  •   349 
    Prose » Short stories, Others
7 min reading

                       Самота. Толкова години самота. С какво бях по-лош от другите, та ме наказа съдбата.

                       Страх ме е да погледна назад. Защо да ме е страх, просто спиралата на живота вместо да върви напред и нагоре, моята се застоя на едно място и  даже малко  вървеше надолу. Ами живот, а би трябвало да е напред и нагоре, дааа, напред и нагоре.

                       Сякаш всичко беше вчера...

                       След абитуриенската вечер заведох голямата си ученическа любов Любка в къщи.

Обичахме се, кълняхме се във вярност, вероятно от книгите които сме изчели, или филмите на големия екран. А бяхме още деца.

Никой от родителските тела не се възпротиви. Новобранската и сватбата минаха с един масраф, както се смееше дядо. А като се уволних вече имах пораснало детенце, последва го второ.

С Любка бяхме на върха на щастието си. Започнах работа, приеха ме студент задочно обучение. Е, тежко ми беше работа, семейство, учение, но не се оплаквах, а бях винаги усмихнат и грижовен .

Завърших. Нова работа, нова длъжност, записах отново задочно, повлякох и Любка да учи. Отначало й беше интересно, лекции,очни занятия, изпити,... но бързо й омръзна и прекъсна втори курс.

-'' Не е това за мен, аз съм доволна от работата си, и какво от това, че не съм учена, едно главоболие 

по-малко '', беше мъдрата й философия. Дали беше права.. Всъщност нищо не й липсваше.

Настъпиха първите съкращения из заводи, фабрики, майка и татко ги съкратиха, кой ти гледа че са със стаж, инженери. И  като повечето съкраени започнаха собствен бизнес, покупко-продажби, модерното търговия на дребно по пазарите. Използваха връзките си и доставяха стоки на ефтини цени, слагаха си техните надценки, народът купуваше като невиждал, невиждал, защото имаха парите, а нямаше стока. Баба и дядо станаха  чифчии, както обичаха да се наричат, върнаха им земи, лозя, ябълкова градина, накупиха съседски дворове, построихме слънчеви оранжерии с полиетилен.

В тези времена успях да закупя от фалирали кооперации два трактора ЮМЗ с инвентара, два Бвларус и поливна инсталация. Станах помещик, или както се определях, най-добрият инженер сред земеделците и най-добрият земеделец сред инженерите.

Из селото на баба и дядо, бързо плъзна слуха, че внуката на бай Танас се сещал от трактори , от разни машинарии. Омаслен, оцапан с ръжда, кал и масла ремонтирах ги, от бензинови резачки до вършачки. Направихме от една голяма  салма нещо като работилница. Любка все се смееше, плескаше с ръце, когато сортираше и броеше парите..

                        Докараха някава сондьоеска машина. Млада жена приветливо се усмихваше и сподели евентуалната неизправност на машината. Около нея се въртеше някакъв намръщен тип.

Намръщения включваше -изключваше агрегатите с обясненията на жената. Въртях се около машината, редуктора, хидравликата, нещо скърца несмазано, дюзи, отбелязвах наум някои неизправности от пръв поглед. Не следя часовника за времео, то все бърза, когато започна да работя 

- Как е, ще стане ли - звънко се смееше жената,клекнала току пред мен - Като стар ревматизъм е, купихме я  преди време чрез отпадъци, така де Вторични суровини, като скраб. Викам на Васил, трябва да я види майстор, работи, работи, но трябва поддръжка. Ох забравих, аз съм Неда...Знаеш ли, разходих се из имението ви, знаеш ли колко вода имате под вас, направо е езеро, ето виж.

Тя събра шепата си и заобяснява, все едно това е коритото на езерото, коя вода е горна, коя истинска, къде ако дупчиш излиза малко вода и къде практически няма свършване.

Погледнах я с насмешка, това с водата го знам, но как я откриваш.

- Аз съм геолог, сондьор-геолог, завърших МГИ, изглежда имам дарба, силни биотокове и откривам водоизточници, даже определям и дълбочината. Ела, ще ти покажа. Василе, дай  ми медните тръбички от кабината , моля ти се, вземи и пет жалона и чука.

Намръщения, сякаш малко неохотно изпълни казаното. Тя взе Ге-образно свитите тръбички, сложи ги в юмруците си и ги опря в хълбоците си, бавничко тръгна папред, ние я последвахме.

Поспря се, върна се 2-3 крачки,  продължи напред.

- Васко, забий единия жалон  тук

Оня отново неохотно го заби. Тя тръгна в страни, поспря се, отново прозвъча команта ''Забий тук''

Върна се при първия жалон, продължи в ляво, отново '' Забий тук'', очерта се нещо като кръг.

Сега се загледах в медните тръбички на местата на забитите  жалони  те се проближаваха една към друга, а няколко крачки встрани от тях ,леко се раздалечаваха..

Отиде до централния  жалон, пръчките се свиха веднага. Започна да удря с единия крак по почвата и да брои ударите. Пръчките се изправиха.

- Даа, на 12 метра ти е истинската вода, я да видя и при другите жалони

И повтори номера си.

- Значи, централната вода ти е в този периметър, от жалон до жалон в права линия където и да дупчиш има вода, а сега дай твоите колчета и ги забийте на мястото на жалоните. Това е.

Васко, да му подарим ли търсенето на вода и първата дупка, тъкмо ще изпробваме машината след техническото  обслужване.

Намръщения кимна в знак на съгласие и се запиля някъде.

- Браво, все съм чувал как се търси вода, но за пръв път виждам - учудих се аз

- Е, не е голяма философия, трябва да имаш биотокове и медни тръбички - смееше се тя - Ела, ела да те изпробвам.

И докато се усетя ми напъха в ръцете тръбичките и застана зад мен

- Свий ръце в юмрук и ги сложи на хълбоците си, да са перпендикулярни на тялото ти, не ги стискай силно за да могат да се въртят. Такаа, сега бавничко пристъпвай напред към колчето.

Ръцете й потреперваха върху юмруците ми, чувствах изгарящия й дъх в тила си, бе опряна в дупето ми.. Със свитото си дясно коляно ме подкани да крачна, после  с лявото коляно.

От къде се появи този Васил, тя го видя, пусна бързо ръцете ми и остана зад гърба ми. Зашеметих се, но бързо се осиферих. Друг допир, непознат допир до този момент на друга жена...

- Би трябвало да се свиват тръбичките, наближаваме колчето, свиват ли се - питаше тя

- Нцък, не мърдат -  едва промълвих - Нямам биотокове за откриване на вода

- Не стискай силно тръбичките, нека се въртят свободно,... чакай малко

Тя притича отпреде ми, хвана тръбичките, завъртя ги свободно в юмруците ми. Погледна ме в очите, промърда с устни

- Имаш биотокове, но други - промълви тихичко

Ушите ми пламнаха.

- Такаа, бавничко към колчето. Е  като за пръв път е добре, трябва да се упражняваш - смееше се  звънко тя - Васкоо, няма да го вземем в бригадата, нали, ние сме си достатъчни

Намръщения сякаш леко се поусмихна, к прибра инвентара в пикапа и дойде при нас

- Майсторе, до утре ще стане ли машината - попита сериозно сондьорката Неда - А ние с Васко ще приготвим обсадните тръби, чакъл, цистерната с вода. Васе , нали имаме дренажна помпа за запомпим 

- Да Неда имаме, трябва само агрегат или кабел до сондажа - като войник докладва той- За един следобяд ще успеем. За вдруги ден, какво ще кажеш, а

Тя помисли малко.

- Прав си Васе, защо да фордираме машината, а и не знаем каква е почвата надолу, майсторе, до вдруги ден тогава

Заминаха си, а аз се залових с моята работа. Не съм усетил кога се е заздрачило, пуснах осветлението, ''Хайде, преглеждам  и сменям маслото и маслен филтър,... пробвам хидравликата...'' мърморех си сам.

- -Хей, какво правишоще тука, бе синко - сепна ме гласът на дядо - Видях, че свти и си викам я да проверя. Каква е тази голяма машина.

Разказах му за  сондьорите и къде са открили вода и в други ден ще дупчат подарък една сонда.

- Абе , я ги питай, така и така са ни на крака, да врътнат още една сонда на другия край, ще си платим, да не струва милиони, а ние ще се улесним, тъкмо гравитачно ще може да се полива, е хайде, аз тръгвам, че не се обадих на баба ти.

             Брей, 9 и 30 вечрта станало. Любка, тя няма да се сети да се обади, къде съм, какво правя,... или пък момчетата . Е , аз съм кавалерът, трябва да й звънна, че ще остана на село и имам работа, ако иска утре да натовари децата и да дойдат малко на чист въздух, да поиграят децата около реката.

Обадих се, а тя измисли някаква причина за да не дойдат. Сигурно има алергия от село и селската работа, така де градския прахоляк вероятно е по-привлекателен.

Хайде сутринта е по-мъдра от вечерта...

- Здрасти майсторе, ти сън не си спал,... нашата баба-сонда ще я бъди ли - поздрави ме сутринта Васил, по-дружелюбно усмихнат - Докарах тръбите, измит филц и цистерната за вода

- О, здрасти, тъкмо навреме идваш, остана да проверя редуктура, да му долеем и трансмисионно масло. Сядай да пийнем по едно кафе, селско кафе - засмях се - Огън кафе '' Нова Бразилия'' в джезве.

            Прибърсах с мръсния парцал чистите столове, нее, обратното, и засърбаме топлото кафе.

            Васил ме погледна, покашля се авторитетно.

 

 

следва.............

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • suleimo / Дани Солакова / благодаря за любими...
  • МислителКаменов, благодаря. Започнах поредната сага за човешки отношения...
  • И тук ще следя.
    Поздравявам те.
  • Дора благодаря, пак ще пообиколя натук-натам, докато биотоковете вземат правилната посока.
  • Миночка благодаря, започвам отново една история с много романтика и любов, разбира се

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...