OlesyaNikolova (Олеся Николова)
47 120
Jul 5, 2016, 8:01 PM

Самотата e мръсница 

  Prose » Narratives
678 1 11
3 мин reading

Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?

Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши. 

Просто здравей, просто - как си? 

Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. Всички желания се сбъдват. 

А ти? Плачи и гледай.  

Плачи и гледай, те имат твоите очи. Отново в моята ръка е твоята. Денят е бял, бял, а нощта черна. Щастието е босо на мокета преди да заспи. 

И ако не си ти. Разбираш ли?  

Напиши ми картичка за спомен и забрави адреса. По-добре ела по-близо и ще чуеш, как шепти сърцето. Не си мисли, че няма обич, просто дойде есента и аз се уморих. Ела по-близо за да чуеш, как жълтото прелива, червеното тупти, зеленето залязва и всичко се разлива. 


До скоро. Всичко, което те касае, е вчерашен вятър. Няма от какво да се спасяваш. По-добре си доплачи. 

Приятно ми е казвам се... 

Усмивка. Вчера се съгласявах с всичко, но аз съм ловец. До скоро. Говори. Как любовта никога не се случва, а мечтите се сбъдват. 

Срещнахме се и се забравихме, а осколките не нараниха никого. Кутия бонбони - една шепа. 

Грешка!

Хайде, все едно е празник, да гледаме зарята от минути. Дайте силни напитки и простички думички, думи и усмивки, вчерашно лято, смешна грешка. 


Разбих небето. За първи път. Да полудееш. Предпочитам бягството към нищото, където обидите и страхът потъват в нежни ръце. 

В стъклото се блъска името ти. И нека да е било отдавна. По-добре да останем насаме. Да полудеем от едночасова раздяла. 

Спомни си. Сибирски студ. Сладък сън на първи януари. 

Кажи ми откъде се взе? Не моля никого да връща, а и два пъти никой не дава. Не ставам за прощална обява, ще остана на последна страница или ще завият с мен буркан със сланина.

Приказката в моя живот. Седем морета. Чудо! В душата ми е пролет. Звънни по средата на вечеря. Едва ли ми мислиш злото. Въпреки това боли. Открадна ми усмивката. Утрото няма да ни събуди. Денят няма да ни сгрее. Вечерта няма да подреди душите ни. 

Маса. Вечеря, догарящи свещи. Студ. Ти - крясък на душата ми. Оглозгани мечти.  
Не бързай. Когато си сам, а гърлото простудено ти трябва някой, който после да каже, че не си неговата чаша чай. А през цялото време е пил кафе. 

Каквото и да ти се е присънило, каквото и да е било на сън, всичко е бял зимен път. Неотъпкан, водещ към хоризонта. Чакащ първите ти стъпки. Всеки чака първата си зима, за да намери в края на пътя, бялата си, първа любов. 

Тръгни си красиво. Не ме чакай. Ако искаш да си тръгнеш, тръгвай. 

Снегът все пак е жесток, оставя следи. И не дава да заспя до сутринта. 

Излъжи, но остани, за да слушаш. И не вярвай, как е уютно в самотата и колко се радвам за теб. 

Искаш ли да направя чаша за двама ни и да разпръсна на точки многоточието ти. Вярвам все пак, че аз съм ти и ти съм аз. Ти никога не се чувстваш сам. Нека да останем свободни, да поизхвърлим маските. Да направим ходовете - ти с белите, а аз с черните. Да се потопим в тъмнината на стаите. Тихо на плаци да минаваме един покрай друг. Сто стъпки назад. И нека в постъпките ни няма логика, защото неможем да живеем по друг начин. Нека душите ни летят. 

Върни ми любовта, а аз ще върна твоята. 

Попитай, защото няма как да забележиш всички ъгли на чуждата сянка. Попитай какво има там вътре. Поговори. Попитай какво има вътре в стените. Разбери, с кого иска да се слее сърцето. И знай, че всичко което крия, ще ти го дам. Само попитай. Поговори. Спектакъла свърши. Не тръгвай, като призрак, защото само няколко думи не стигат, за да довършим романса си. 

Поговори. Попитай, но не ме събуждай. Угаси лампите, спектакълът свърши. Спри музиката. Бих ти разказала приказка, но ми трепери гласът. 

Нека си останем загадка, за да гледаме кратко и да чакаме дълго, за да намерим отговора.

© Олеся Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??