Самотният зелен дракон
Огънят на залеза пламна в небето. Боровете в гората притъмняха. Перата на черният скорец лъщяха под лъчите на залязващото слънце. Той запя своята последна песен, скрит сред клоните на старият бор. Гласът му се разнесе над притихналата гора. Нощта изстуди с дъха си водите на езерото. Хладната красавица Есен бавно пристъпваше над света. Разпилените й медено руси коси се разстилаха над дърветата. От докосването на хладната й ръка, листата им се оцветяваха в златисто.
Зеленото тяло на малкият воден дракон се рееше в прозрачните , хладни води. Той излезе на брега и застина, загледан в залеза. Тиха въздишка се отрони от устните му. Една гореща сълза се търкулна по бузата му и падна на сухата земя. Мъката се настани в сърцето му като добър приятел и единствен спътник в тъжният му и самотен живот.
Той живееше сам на това място откакто се помнеше. Никога не бе срещал родителите си. Научи се да ловува сам, скрит в най-тъмните кътчета на голямото планинско езеро. Всички се страхуваха от него и го гледаха с недоверие. Той наблюдаваше веселата игра на малките рибки и тайничко си мечтаеше някой ден поне за миг да може да танцува като тях.
Така времето минаваше, а той оставаше все така сам. Всяка вечер, когато нощта падаше, идваше на брега. Тук седеше тихичко и плачеше, загледан в огненият залез.
Така потънал в мисли,не забеляза, че до него стоеше една мъничка жабка. Тя се взираше в лицето му с учудване. Усмивка грееше на лицето й. Малкият зелен дракон я погледна и прошепна:
- Ти не се ли страхуваш от мен?
Жабката се усмихна и храбро отвърна:
- Не. Ти не си страшен. Изглеждаш ми самотен. Наблюдавам те как идваш тук всяка вечер. Едва днес се реших да дойда.
- Защо си тук- попита зеленият дракон?
- Искам да поседя с теб. Може ли да ми разкажеш за себе си? Струва ми се , че историите ти са интересни.
От тази вечер насетне, малкият зелен дракон и жабката стояха тук на брега на езерото всяка вечер. Посрещаха изгрева заедно, загледани в събуждащата се гора. Слушаха тихите стъпки на красивата Есен. Никой от тях повече не остана сам. Тъгата в сърцето на малкият зелен дракон бавно се стопи като сняг през пролетта. Приятелството им стопли премръзналото му сърце.
© Дора Нонинска All rights reserved.
