Aug 30, 2015, 5:23 PM

Самураят 

  Prose » Narratives
776 1 1
8 min reading
Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите рисунки винаги будеха смях и недоумение в учителките, и той, смутен дори сам не можеше да обясни какво е нарисувал. Говореше малко и рядко се смееше. Страхуваше се да не сбърка. Да не каже нещо глупаво. Възхищаваше се на момчетата, които смело обясняваха това- онова, смееха се гръмко и винаги бяха първи в бягането. В училище нещата стана още по-зле. Имаше прякор - Смотания. Момчетата се срамуваха дори да говорят с него, а момичетата.. Не е за разправяне. Повечето открито му се смееха, някой дори го обиждаха, а имаше и такива които го съжаляваха. Те бяха най- страшни. Съжалението е по тежко от обидата. Мъжете знаят това. Когато завърши гимназията, вече беше завършен неудачник. Спря да расте ко ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Random works
: ??:??