Sep 8, 2015, 7:51 PM

Сашко и Сашка

801 0 0
1 min reading

 

 
 

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.

В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, оглеждаше дрехите и ги хвърляше с неодобрение на кревата. Най-сетне се спря на една блуза и права пола. Облече се и тръгна.

Срещнаха се на края на една пътека, която водеше право към гората. Дърветата ги посрещнаха с лекото шумолене на листата. Луната осветяваше пътя като им изпращаше своите лъчи.

Сашко се радваше, че е срещнал момиче със същото като неговото име. Приемаше го като знак на съдбата, без да вярва в тези неща. Разговорът не вървеше. Обсъждаха урока по география, предстоящото контролно по математика, но не смееха дори да загатнат темата, която ги вълнуваше най-силно. А тя беше най-обикновена – как ще продължат отношенията им, какво ще стане по-нататък. И гората мълчеше. Сашко протегна страхливо ръка. Сашка сякаш се изплаши в първия момент, но пое протегнатата ръка.

Така вървяха бавно ръка за ръка, а между тях бяха въпросите.

В един момент неочаквано Сашко чу звука на включване на спирачки, свистенето на гуми и видя отдалечаващите се светлини на стоповете на кола. В първия момент той не разбра какво стана. После усети празнота и недоизказани отговори. От къде дойде тази кола? Почна да го обхваща тих ужас.

Дърветата се поклащаха мълчаливо сякаш се покланяха в синхрон с мислите му и от уважение към Сашка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...