8.09.2015 г., 19:51

Сашко и Сашка

800 0 0
1 мин за четене

 

 
 

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.

В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, оглеждаше дрехите и ги хвърляше с неодобрение на кревата. Най-сетне се спря на една блуза и права пола. Облече се и тръгна.

Срещнаха се на края на една пътека, която водеше право към гората. Дърветата ги посрещнаха с лекото шумолене на листата. Луната осветяваше пътя като им изпращаше своите лъчи.

Сашко се радваше, че е срещнал момиче със същото като неговото име. Приемаше го като знак на съдбата, без да вярва в тези неща. Разговорът не вървеше. Обсъждаха урока по география, предстоящото контролно по математика, но не смееха дори да загатнат темата, която ги вълнуваше най-силно. А тя беше най-обикновена – как ще продължат отношенията им, какво ще стане по-нататък. И гората мълчеше. Сашко протегна страхливо ръка. Сашка сякаш се изплаши в първия момент, но пое протегнатата ръка.

Така вървяха бавно ръка за ръка, а между тях бяха въпросите.

В един момент неочаквано Сашко чу звука на включване на спирачки, свистенето на гуми и видя отдалечаващите се светлини на стоповете на кола. В първия момент той не разбра какво стана. После усети празнота и недоизказани отговори. От къде дойде тази кола? Почна да го обхваща тих ужас.

Дърветата се поклащаха мълчаливо сякаш се покланяха в синхрон с мислите му и от уважение към Сашка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...