1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зрели жени, тинейджърки и така-нататък. Караткосрочни връзки основани не на спомени, а на бели петна. Срещаше ги на улицата, показваше им камъка, след това всичко беше въпрос на време. Струваше му се, че с колкото повече от тях спи, толкова по-безчувствен става. При мисълта за това се усмихна – не бяха ли чувствата просто една илюзия, която създаваме за себе си, за да придадем илюзорен смисъл на живота? Естествено, за Дидо нямаше нищо по-смислено от истината.
И все пак, след толкова безлични жени, една от тях продължаваше да му се върти в главата – приятелката на Андрей. Това дребничко, русокосо девойче с невинно изражение, което... може би беше единственият човек, способен да го спре – способ ...