Безсънна нощ ме мъчеше. Поредна вечер не можех да заспя...
Спомена за теб ме караше да полудявам. Бях твоя... Толкова твоя...
Ръцете се докосваха горещо... Сърцата пееха в едно цяло...
Телата копнееха да се слеят...
Бяхме една любов... Бяхме една мечта, едно съвършенство... Бяхме...
За жалост вече не сме...
Не остана даже помен от мечтата, красотата, вдъхновенната любов.
Остана само жалък черен прах... Празнота, която разкъсва душата...
Когато чувствата напуснат сърцето, няма шанс да се задържат.
Затова няма да те моля да останеш до мен... Прегръдката нека бъде за последно...
без слова.
После тръгвай по своя път, който харесваш, без да се обръщаш назад. ...