Страх... Лепкав, задушаващ,сковаващ тялото страх... Това предизвикваше в мен дори само споменаването на името му. Кирил Вълков беше златното момче на университета – последна година студент, син на богати родители, шампион на страната по плуване, мечта на мнозинството от женското съсловие на града и... мой личен кошмар. От началото на следването ми се появяваше навсякъде, където отидех – на лекции, в магазина, дори на улицата. Пускаше обидни коментари, присмиваше се на неуспехите ми, заяждаше се. Въпреки високия си ръст и развитата мускулатура умееше да се приближава тихо, като вълк, дебнещ плячка и...
- Привет, заек. - извибрира ниският му глас до ухото ми, карайки ме да се свия инстинктивно. Глутницата му приятелчета се изхилиха на реакцията ми, докато той застана пред мен и се усмихна хищно, вледенявайки кръвта ми.
В очите му виждах удоволствието от усещането на ужаса ми. Отместих поглед. Колко пъти у дома бях превъртала в ума си фантазията, че някой ден ще му се опълча, ще го накара ...