&

          Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак времето. Уж вчера беше слънчево и топло, тръгна по едно тънко яке към шест и половина вечерта за работа, а тази сутрин дъжд, вятър, студ. Но… кой може да спре напористото настъпление на пролетта? Аромат на цъфнали зюмбюли и нарциси се разнасяше по улиците, откъдето минаваше на връщане от болницата. Тя нарочно избираше този маршрут с кокетните градинки пред къщите, за да се налюбува на божествената красота, изникнала и разцъфнала там. Ето, лалетата – червени, бели, жълти, оранжеви, лилави, пъстри, че и черни – разтварят любопитно чашки и тичинките им премигват, устремили взор към небето. Пък и люлякът вече се беше наканил да цъфти и да добави своя аромат към магията на пролетното пробуждане.

          На село беше израсла Мехрибан. Нейната баба и майка й отглеждаха най-различни цветя в градината пред дома им, а и в саксии, които лете красяха четирите балкона на двуетажната им къща. Наследи тази любов към божиите създания още в детството си и сега жилището ѝ красяха подбрани видове декоративни растения с причудливи листа и цветове. Живееше сама. Зад гърба си имаше един провален годеж и един неуспешен опит за семейно съжителство с бизнесмен от Турция, наемател и управител на два магазина за хранителни стоки – единият в Търговище, другият в Попово. С Басри Челик от Ризе я запознаха техни общи познати на едно приятелско парти, след което той взе честичко да я кани на вечеря.

          Висок и строен беше, с черна, къдрава коса и гъсти черни мустаци, а тъмнобадемовите му очи се впиваха като пиявици в погледа на събеседника му. Контактен и разговорлив, на пръв поглед изглеждаше миловиден и добронамерен, улегнал, зрял мъж, догонващ четиридесетте. Допаднаха си и след два месеца Мехрибан му предложи да се пренесе в нейния апартамент от шестдесет и осем квадрата, тъй като гарсониерата, в която живееше бизнесменът, ѝ се видя доста некомфортна и неютна. Подобно пространство Каракушева в никакъв случай не би се съгласила да обитава. Осем месеца съвместен семеен живот бяха достатъчно време, за да проумее Мехрибан, че впечатляващата външност е маска, която прикрива деспотичен нрав и безотговорно поведение на мъж, на когото не може да му се гласува доверие, нито да се разчита за поддържането на семейно огнище и домакинство. Не почувства тя кой знае каква полза от присъствието му в нейния живот през изминалите месеци.

          Колкото подредена и чиста беше Мехрибан, толкова немарлив и разхвърлян беше претендентът за сърцето ѝ. Събличаше се и оставяше дрехите и чорапите си, където свари. Забравяше понякога да пусне кранчето на тоалетната. Като се изкъпеше, никога не се сещаше да подсуши плочите и ваната, както и стъклата на душ кабината в банята. Бая търчене падаше след него. Пазаруваше от време на време, но не му хрумна идеята за общ месечен бюджет, който да реализира демократичния принцип на управление на домакинските разходи за ток, вода, газ, интернет, телевизия, асансьор. Сиреч, равнопоставеността на дело не се случи. Боже, боже! Турчин и равнопоставеност или еманципация! Все едно ябълковото дърво да роди малини. Е, да, от време на време носеше по някоя торба с продукти вкъщи, сещаше се от дъжд на вятър да оставя по някоя петдесетачка на кухненската маса.  

          Случваше се някоя вечер Басри да се прибере попийнал. Тогава ставаше много раздразнителен. Все намираше за какво да се хване. В подобни ситуации най-непоносими бяха нескопосаните му опити да се представи като дуетен партньор на Ебру Гюндеш, Сибел Джан, Джанден Ерчетин и още някои други гласовити турски поп и рок певици, които се вмъкваха в личното пространство на Каракушева чрез канала на Youtube от неговия GSM. Когато беше вечерна смяна, понякога сутринта заварваше купчина неизмити чаши и чинии в мивката и това основателно събуждаше подозрения и съмнения в нея. Той обикновено се оправдаваше, че е бил поканил приятели да изгледат заедно мач на любимия му футболен отбор „Фенербахче“, предаван по турските телевизионни канали. От ден на ден неприязънта ѝ, породена от безотговорното поведение на бизнесмена, растеше, ала тя беше възпитана в ценностите на исляма и не си позволяваше да се противопоставя на мъж. Беше убедена, че търпението е една от най-ценните добродетели на жената. Баба ѝ често повтаряше: “Жената, жената е дирекът на семейното огнище, чедо. Тя подклажда огъня и подпира семейната стряха да не рухне“. Мехрибан от години възнамеряваше да създаде семейство и все още таеше надежда, че новият ѝ семеен партньор може да се промени и да заживеят в мир и сговор.

          Чистофайница си беше Каракушева. Всичко в жилището ѝ блестеше от чистота. Всеки, който влезеше там, усещаше свежия аромат на почистващите препарати на „Амуей“. Съседките и приятелките често я питаха откъде си купува санитарните продукти. Всяко едно нещо в този дом си имаше свое запазено място. А тя самата, без значение коя смяна е, никога не тръгваше на работа, без да си вземе душ. Не може иначе, навежда се над болни, дезинфекцира рани, прави инжекции, мери кръвно и е на сантиметри от болните. Пък и в операционната трябва да е плътно до опериращите хирурзи.

              Е, търпението е добродетел, но често е и проява на малодушие и липса на себеуважение, когато някой честичко те взема за балък. Един път забележка, втори път забележка, третия път разпрата им прерасна в доста пикантен, мълчалив скандал. Не успя Мехрибан да изтърпи турчина. Само осем месеца трая „семейната им идилия“. Във въпросната вечер той пак се върна развеселен и се хвана за клина ѝ, който тя набързо беше обула, след като се прибра от следобедна смяна. Защо не била облякла пеньоар? Все с панталони и клинове ходела. Мъж ли е била тя или жена? Трудно би могъл да схване Басри истината, че раздразнителността му всъщност е изтикан комплекс за малоценност, породен от невъзможността да доминира над тази жена. Вероятно подсъзнателно е долавял, че новата му партньорка не е като другите жени, познати му досега, и че е доста оправна и независима. Съзнателно или не, няма как да не е почувствал и нейното духовно превъзходство, което трудно би могъл да преглътне един умеещ да печели пари турчин. След забележката му за анцунга Каракушева не издържа. Изморена от следобедното си дежурство в отделението, претопляше в кухнята мусаката, която беше наготвила сутринта. Чашата на търпението ѝ преля. Той, фесът, ще ѝ казва как да се облича! Хайде, бе! Идеше ѝ да го фрасне по главата с дъската за рязане на зеленчуци, но успя да овладее бушуващото негодувание в душата си и без да обели нито дума, за петнадесет минути събра багажа му и му показа вратата. Не го видя повече. Пичагата явно беше схванал с коя си има работа. Възможно е да е достигнал до неподозирани открития за манталитета и характера на жените кадъни, родени и отрасли в България. Може да е потърсил човечецът в Гугъл и значението на думата „еманципация“, пък дори и да не беше си направил труда за това, животът му беше предложил важен урок на тази тема. 

           А с какви големи очаквания започна Мехрибан тази връзка! Всяка търкулната година от живота ѝ я доближаваше до климакса, а копнееше да има детенце, момиченце. Често го сънуваше – с руси букли и сини очи, облечено в розова дантелена рокля. Трудно, много трудно преживя тя разочарованието си от съжителството с бизнесмена турчин. Трябваше да минат месеци, година, две, за да стихне болката от излъганите ѝ очаквания. На бабаитина му прости,  но дълго не можеше да преглътне горчилката от собственото си недовиждане и прибързано взетото решение да сподели живота си с човек, когото не беше опознала добре. Предовери се, прояви наивност, пък и нямаше как да проучи соя му – къде е Ризе на майната си. Гагузин ли беше, кюрдин ли, арнаутин ли беше, дали не го чакаха там жена и деца? Дявол знае! Но… неин беше изборът да го допусне в живота си, никой не ѝ беше виновен. Животът учи, ала цената на придобитата мъдрост е доста висока.

         Първите месеци след раздялата постоянно се упрекваше за допуснатата грешка да свърже съдбата си с този мъж, самочувствието ѝ беше сринато, не ѝ се излизаше сред хора. Беше го запознала с близки и приятели, с колеги и съседи. С какви очи ще ги погледне тя след този провал в личния ѝ живот? След време се поотърси от срама, поуталожи се болката, която сама си беше причинила от наивност и прибързаност. Мехрибан проумя, че тихата скръб от усещането за липса на взаимност е за предпочитане пред разрушително шумната споделена самота. Слава Богу, добре, че не беше се съгласила да сключат брак, спести си поне излишни главоболия, които можеха още да вгорчат дните ѝ след раздялата. Благодареше всеки ден на Всевишния, че я опази и от бременност. Този мъж не беше достоен да бъде баща на детето, за което мечтаеше от години. Имаше силен дух  Каркушева – беше израсла в семейство, където взаимното уважение, доверието и подкрепа, почтеността, съобразителността и деликатността бяха обичаен начин на отношение към другия. Достойнството ѝ беше подхранено от мълчалива родителска обич и загриженост, от подкрепата, която беше получавала при всяко едно свое начинание от своите близки. Утешаваха и я окуражаваха майка ѝ, снаха ѝ, най-близката ѝ приятелка. Посъвзе се тя и в душата ѝ започна да кълни нова надежда.

Следва ...

*

Всяка прилика на героите с действителни лица е напълно неоснователна. Персонажите в разказа са събирателни образи,родени във въображението ми. 

Самадхи