&
Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак времето. Уж вчера беше слънчево и топло, тръгна по едно тънко яке към шест и половина вечерта за работа, а тази сутрин дъжд, вятър, студ. Но… кой може да спре напористото настъпление на пролетта? Аромат на цъфнали зюмбюли и нарциси се разнасяше по улиците, откъдето минаваше на връщане от болницата. Тя нарочно избираше този маршрут с кокетните градинки пред къщите, за да се налюбува на божествената красота, изникнала и разцъфнала там. Ето, лалетата – червени, бели, жълти, оранжеви, лилави, пъстри, че и черни – разтварят любопитно чашки и тичинките им премигват, устремили взор към небето. Пък и люлякът вече се беше наканил да цъфти и да добави своя аромат към магията на пролетното пробуждане.
...