Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, докато вървеше, за да посрещне съпруга си.
- Умирам от глад. - Емо я целуна по бузата. - Какво си приготвила за вечеря, ухае много добре?
- Още не е готова, закъснях малко - с треперещ глас му отговори тя. - Видях се на кафе с Ева и не усетих кога времето отлетя.
- С Ева?! Оф, колко пъти съм ти казвал, че тази жена не ти влияе добре? Само ти пълни главата с глупости!
- Моля те, Емо! Не се ядосвай, Ева ми е приятелка още от детските години, не мога да я изхвърля от живота си с лека ръка.
- Приятелка??! Тя непрекъснато те настройва срещу мен! Коя приятелка би искала ти да страдаш, като останеш сама? Или просто иска и ти като нея да се разведеш и да си съсипеш живота!!
- Ева не си е съсипала живота ...