Семейство Харалампиеви водят спокоен живот, дори наричат себе си успели. Лили Харалампиева успешно израства в кариерата си и вече е мениджър продажби в голяма верига магазини. Разкъсва се между семейството и работата, не винаги успява да приготви топла вечеря, да изпере на време или почисти къщата, но за това е наела жена, която да й помага веднъж седмично. Станимир Харалампиев от години развива свой собствен бизнес- покупко-продажба на недвижими имоти. Излиза рано, прибира се късно, рядко взима почивен ден. За сметка на това осигурява на семейството си доста прилични приходи. Двамата са горди с луксозния си мезонет в столицата, къщата в Пампорово, вилата на брега на морето, двете скъпи коли, както и с единствения си син- Антон. Антон учи в престижно училище, осигурени са му частни преподаватели по основните предмети, добре облечен е, нахранен, възпитан и изключително самостоятелен. Според госпожа Харалампиева, именно това му качество е най- ценно: още от най- ранна детска възраст той оставаше сам за дълги периоди от време, докато родителите му бяха на работа. Вечер, рядко или по-скоро никога, не ги занимаваше с проблемите си, не им причиняваше главоболия. Когато стана на 18, дори започнаха да не се засичат в къщи- когато те се прибираха, той излизаше и обратното. „Сега му е времето да ергенува“ казваха родителите и с това се изчерпваше въпроса за постоянните му липси. От училище се обаждаха само когато има благотворителна кампания или бяха нужни средства за поредния ремонт. Господин Харалампиев беше щедър дарител. За това се учуди, когато новата класна ръководителка (изобщо не знаеше, кога беше сменена старата) се обади, за да го информира за съмненията си, че неговият син взимал наркотици. Не, тя нямала преки доказателства, но често го виждала твърде отнесен или твърде буен, имал много отсъствия, дължал пари на много от съучениците си, движел се в съмнителна компания. Би било добре да поговорят с Антон.

     Сега седяха двамата с Лили и чакаха синът им да се прибере. Не си вдигаше телефона, а вече беше два след полунощ. Кога ли се прибираше? Дали това закъснение беше нормално? Като се замислеха, никога не го бяха питали до колко часа остава навън. В два и половина външната врата се отвори и влезе Антон.

     - Антоне, ела в хола!- подскочи от мястото си госпожа Харалампиева и се втурна към коридора.

     - Оооо семейство, на какво дължа тази чест? – не остана длъжен синът им.

     - Антоне, не се прави на умен и остави иронията!- намеси се господин Харалампиев и стана от стола- Ела и се настани удобно, защото с майка ти имаме няколко въпроса. Колкото по-бързо дадеш отговори, толкова по-бързо ще приключим с това.

     - Ето де, идвам. Питайте!

     - Днес говорих с класната ти… - започна господин Харалампиев, но не беше оставен да продължи

     - Оф, тя пък какво иска?- сопна се Антон

     - Антоне, ти имаш ли проблеми с наркотиците?- изписка Лили

     - Проблем с какво?

     - С наркотиците!!! За това си говорихме с класната ти. И от кога са сменили старата?

     - От няколко месеца, старата се пенсионира. Имала внучета и …

    - Не ме интересува какво имала и нямала- прекъсна го господин Харалампиев- интересува ме твоят проблем с наркотиците.

    - Проблем с наркотиците? Каква е тая простотия? Нямам такъв проблем! Ясно!!!- почти крещеше вече Антон- Това да не е полицейски разпит? Чист съм. Ясно?

     - Как ще обясниш отсъствията, парите, които дължиш, странните ти настроения? – ядоса се господин Харалампиев- Давам ти два пъти повече джобни от необходимото, от нищо не си лишен. За теб се трепем и двамата с майка ти. Не ти ли даваме достатъчно? Говори.

Антон мълчеше, навел глава.

     - Какво се случва? Чуваш ли тебе питам?- не го остави на мира баща му- В какво си се забъркал?

     - Аз, аз наистина имам проблем, но не с наркотиците. Аз…- заекна Антон, неспособен да продължи.

     - Да, слушаме те.

     - Имам проблем с новата класна. Тя иска да ме натопи!

     - Моля?- попита невярващо госпожа Харалампиева

    - Истината е, че от няколко месеца се виждам с едно момиче. Станахме … хммм… гаджета. За беда Лина се оказа дъщеря на класната. Тя ме мрази, иска да оставя дъщеря ѝ, защото не съм сериозен, защото съм посредствен и я дърпам назад, защото …

    - Антоне, това не е основание да ме лъже, че взимаш наркотици. А отсъствията, а парите, които дължиш?

      - Ами има още. Лина е музикант по душа, обича рока и иска да пее, но майка ѝ забрани. Свързах я с Пешо и Гогата, нали ги знаете, онези момчета, дето имат рок група. Лина стана солистка на групата, но трябват пари за … за … абе знаете как е в музикалната индустрия. Та заради нея взимах пари назаем.

      - А отсъствията?

      - Е кога да се виждам с нея, като майка ѝ я държи съвсем изкъсо? Много ясно, че когато е на работа. Та за това класната се опитва да ме отстрани всячески. Тормози ме в училище, клевети ме пред приятелите, а сега е надробила това и пред вас … Мамо, аз обичам Лина и ако ми забраните да се виждам с нея, по- добре да се самоубия.

     - Сине, това е изключително благородно, което правиш. Напълно ще те подкрепим- прошепна през сълзи госпожа Харалампиева.

     - Защо не каза до сега?- поинтересува се господин Харалампиев, в когото се надигаше негодувание срещу класната ръководителка.

      - Мислех, че няма да разберете.

      Да се влюби, да изпитва силни емоции и чувства беше нормално. Антон беше млад и неопитен, сега беше времето господин и госпожа Харалампиеви да застанат зад гърба на сина си и да го подкрепят. Още утре господин Харалампиев щеше да позвъни на Тодор, директор на училището и негов личен приятел, и да постави на място новата учителка. Да, ще помогне на сина си да изживее своята любов. Успокоено, семейство Харалампиеви, потъна в спокоен сън.

     На другият ден се обади на директора, изказа възмущението си от новата класна ръководителка, получи уверение, че лично директорът ще се заеме да изясни случая и да наложи най- строго дисциплинарно наказание на учителката. След хиляди извинения от страна на директора, господин Харалампиев затвори телефона, доволен, че е изяснил случилото се. Животът потече в нормалното си русло. Господин и госпожа Харалампиеви излизаха рано и се прибираха късно, Антон продължаваше почти да не ги вижда. По време на редките им срещи Лили се интересуваше как върви връзката му. Антон беше лаконичен и уклончив. „Срамува се“ си казваше тя и се заемаше със задълженията си.

     В един от най- натоварените дни мобилният на господин Харалампиев звънна. Непознат номер. Изключи звука и го остави да звъни. Едва спрял, мобилният отново звънна- същият непознат номер.

       - Харалампиев на телефона.

      - Добър ден. Аз съм Анна Стефанова, класната ръководителка на сина ви. Звънях на съпругата ви, но не успях да се свържа с нея. Важно е, става въпрос за Антон …

     - Вижте какво, госпожо Стефанова, ако отново ще ми говорите врели-некипели ще ви съдя. Синът ми е влюбен в дъщеря ви и ще продължи да се среща с нея, а относно рок групата- оставете младите да избират пътя си. Вие не …

    - Дъщеря ми ли? Аз нямам дъщеря. Исках само да ви информирам, че синът ви е в болница и е в кома- свръхдоза. Само аз съм с него…