Септември
Нощта черна покрива западноевропейския град с тъмната си, гъста пелена. Светлината от пъстрите фенери падаше като водопад над мокрите, студени павета. Нямаше нито файтони, нито млади засмени госпожи. Беше празно - единствен дъждът танцуваше печален танц над безлюдните улици. Нямаше улични музиканти, нито песен на волни птички.
Само един господин се опитваше да се прибере. Беше забравил чадъра си, а жестокият студ режеше като остър нож плътта му до кокал. Избледнял и слаб се чудеше защо това време е толкова безмилостно, и кога ще дойде топла пролет.
Никога не ще.
В сърцето на Майката Природа се крие тъмна, пурпурна омраза, времето бе сурово, но не достатъчно, защото винаги в едно майчино сърце има фундаментално човешко чувство - милост.
Оригинална дата: 01.09.2024
© Алфард All rights reserved.
