Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй като суетата е грях. Нейната цел беше много по-възвишена – да вдъхновява и помага на хората да следват правия път. Самата Лора се бе поддала на изкушенията на лукавия преди много, много години, още преди да навърши пълнолетие и да се отдаде на вярата. Случи се само веднъж, през една нощ на лято 1987. Единсвеният свидетел беше Травис Грасефа, който две години по-късно получи обаждане по време на което официално се закле в душата си, че никога няма да спомене за случилото се. След разговорът последваха редица молитви и изповедания, преди Лора най-сетне да почувства, че Бог й е простил, след което тя гордо започна да се нарича Сестра Лора.
Докато чакаше интернет страницата да зареди Лора се чуд ...