Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Искаш да ме докоснеш, да ме прегърнеш, да съжалиш, дори да плачеш. Искаш да върнеш времето назад. Искаш да положиш глава на гърдите ми и всичко да свърши. Ти да не си ти и аз да не съм аз. Да сме някакви съвършени същества, живеещи в безтегловността на Вселената и реещи се из мъглявините заедно. Да нямаме проблеми, да нямаме предразсъдъци, да не виждам в очите ти Мефистофел, а ти в моите – отчаяние. Няма как. Затова те оставям. Пускам ръката ти да се рее във въздуха и само вятъра да я гали. И без това искаш да си сам. Винаги си го искал тайничко.
За моята любов платих с душата си. Обикнах те, а ти реши да изтръгнеш сърцето ми и да го подхвърлиш на зверовете.
Помниш ли колко лудо влюбена бях в ...